Пропускане към основното съдържание

Кратерът Нгоронгоро, Танзания

В 7 ч. сутринта на 18 октомври тримата отново сме на рецепцията на уютния ни и потънал в зеленина хотел Оутпоуст лодж в Аруша, в очакване на водача за днешния ден. Предстои ни целодневно пътешествие до кратера Нгоронгоро. 

Пристига широко усмихнат, много приказлив и енергичен човек, целият в бяло. Представя се като Моузес (т.е. Мойсей), остава само и да носи списъка с 10-те Божи заповеди😊. Не носи списък, но пък е натоварил в джипа, с който ще пътуваме, сериозен брой (поне 20) еднолитрови бутилки с минерална вода, кутии с храна и бинокли. Предвкусвам вълнуващ ден

Натоварваме се в джипа – отново Тойота, както и при предишните ни пътувания из Африка. 

Разстоянието от Аруша до кратера Нгоронгоро е около 190 км, ще пътуваме 3-4 часа. Отпускам се на седалката и наблюдавам редуващите се гледки – колиби със сувенири, шарени пазари, акации, баобаби, хора с цветни дрехи, въобще в Африка всичко е много цветно и наситено, сякаш се гледа през увеличително стъкло. Спираме за малко, за да направим път на семейство маймуни, които без да бързат пресичат пътя, всичко в Африка се случва на бавни обороти.

По пътя за кратера Нгоронгоро

По пътя за кратера Нгоронгоро

По пътя за кратера Нгоронгоро

Семейство маймуни, току що пресекло пътя, минава покрай колата ни

Към 10 и половина пристигаме. Докато изчакваме пред официалния вход на резервата водачът да уреди документите ни за влизане, една маймуна, която виси заедно с бебето си на клон над нас, буквално ни гледа в ръцете дали държим нещо за ядене. Предупредиха ни да внимаваме какво и как държим, защото маймуните редовно крадат предмети от ръцете на туристите, най-често храна, но са взимали и фотоапарати и телефони. А иначе навсякъде в резерватите е абсолютно забранено да се дава на животните каквото и да е и човекът по никакъв начин не трябва да се намесва в живота на обитателите.

Входът на резерват Нгоронгоро

Маймуната, която ни наблюдава дали ще извадим нещо интересно, което да вземе

Успешно ни регистрират и влизаме в резервата. Гледката, която се открива пред нас, ни смазва – няма как да се опише тази необятност, красота и величие, заставайки на ръба на кратера. За съжаление мащабът е такъв, че не можем да направим подходяща снимка, която да предаде поне частично усещането.

Опит за снимка на ръба на кратера, за съжаление не се вижда почти нищо от величествената гледка

Нгоронгоро се намира в областта Серенгети, в Голямата рифтова долина. Представлява кратер на застинал преди около 250 хиляди години вулкан. Той е най-големият кратер на вулкан в света, с диаметър 20 км. Дъното му е с площ от 260 кв. км, населена от над 30 хиляди животни.
  
Кратерът е едно от най-гъсто населените места с диви животни в Африка, където живеят над 50 вида едри бозайници и над 200 вида птици. Растителността е богата, има и много извори и потоци, както и солено езеро. Нгоронгоро е едно от последните убежища на критично застрашения от изчезване черен носорог. В най-ниската част на кратера има огромна популация от фламинго. Местните жители са от племето масаи, които се изхранват от животновъдство, отглеждат големи стада от кози, крави и овце.








На територията на кратера Нгоронгоро се намира и дефилето Олдувай, от където според теориите е започнала еволюцията на първите хора. Известно е с едни от първите археологически находки, които се смятат за доказателство за произхода и еволюцията на човешкия вид, затова наричат Олдувай „люлка на човешката цивилизация“. Изследванията в областта показват, че в дефилето са живели човекоподобни още преди 3 милиона години.

В центъра на кратера се намира соленото езеро Магади, което масаите наричат Макат, означаващо „сол“ на техния език. То е целогодишен източник на прясна вода.

В кратера Нгоронгоро са погребани идолът ми от дете, чиито книги поглъщах, докато си мечтаех за Африка – немският изследовател Бернхард Гжимек, и синът му Михаел Гжимек, който загива трагично по време на снимките на филма „Серенгети не трябва да загине“ при сблъсък на самолета му с лешояд. С изследванията си и работата си в защита на дивите животни, двамата имат огромен принос за обявяването през 1959 г. на кратера Нгоронгоро за резерват.  От 1979 г. е вписан и като обект на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Гробът на Михаел и Бернхард Гжимек в кратера Нгоронгоро

Прекарваме целия ден, обикаляйки из дълбините на кратера и наслаждавайки се на невероятно красивите растения, извори, хилядите животни и птици. В късния следобед, малко преди да потеглим обратно към Аруша, правим кратка почивка под едно дърво. Мойсей ни раздава кутиите с храна и докато си похапваме, на два метра от нас един слон се чеше в съседното дърво, отсреща стадо кафърски биволи кротко пасе, а над нас няколко маймуни любопитно ни гледат в ръцете. В този момент всичко това ми изглежда най-нормалното и естествено нещо на света😊.


Кафърски биволи




Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…