Пропускане към основното съдържание

Килиманджаро, Танзания

Точно в 8 сутринта на 12 октомври Стив – водачът ни за Килиманджаро, ни очаква в хотела в Аруша, за да потеглим. Взимаме багажа, който ще ни е необходим за шестте дни в планината, а останалата част оставяме в хотела, тъй като след изкачването отново ще се върнем на същото място. Натоварваме всичко в джипа Тойота (любима марка в Африка) и тръгваме. Разстоянието от Аруша до Национален парк Килиманджаро и началната точка на нашето изкачване, е около 120-130 км. Пътят е асфалтов, в чудесно състояние, минаваме през няколко селца, пазари, плантации, на няколко места в далечината виждаме и Килиманджаро, изглежда огромен и недостижим.

Величествената планина в далечината

Спираме на сергия за месо на пътя, водачът Стив слиза и доволен си купува част от някакъв провесен бут. 

Килиманджаро е планински масив, който се намира в североизточната част на Танзания, близо до границата с Кения и на 340 км южно от Екватора. Състои се от три изгаснали вулкана – Шира (3962 м), Мауензи (5149 м) и Кибо, чийто най-висок връх Ухуру (5895 м), е и най-високата точка на континента Африка. Освен с най-високия връх в Африка, планината Килиманджаро е известна и с ледниковата си шапка, която от началото на 20 век, поради обезлесяването и глобалното затопляне, непрекъснато намалява и е съвсем възможно в скоро време напълно да изчезне. През 1973 г. Килиманджаро е обявен за национален парк, а през 1987 г. – за световно наследство на Юнеско. Влизането на територията на националния парк е разрешено единствено с местни придружители – водач, готвач и носачи, и това осигурява препитание на много хора. Към нашата група са зачислени водач, помощник-водач, готвач и десетина носачи. Ще изкачваме върха по маршрута Марангу. След около три часа пристигаме до началната точка на нашето изкачване – Портата Марангу, която се намира на 1720 м надморска височина.

Портата Марангу, от където започва изкачването

Там ни регистрират и проверяват за всички необходими документи и разрешителни, след което изкачването започва. Потегляме през т.нар. „дъждовни гори“ единствено с помощник-водача Ник, а всички останали се качват по някакъв друг път с кола и с целия багаж. Навлизаме в гъста джунгла, Ник върви изключително бавно и постоянно повтаря „поле-поле“ (леко-леко), което ще чуваме постоянно през следващите дни. Много е важно човек да се движи бавно, за да може да се аклиматизира добре. Планината Килиманджаро е известна с това, че за кратко време от много ниско се достига до почти 6 хиляди метра височина и въпреки че технически няма трудности при изкачването, според статистиката 1/3 от хората не могат да преминат точката Гилмън (5681 м), точно поради проблеми с височината.  

Килиманджаро има пет климатични пояса, в най-ниската част са вулканични плодородни почви, след това - гъсти екваториални гори, по-​нататък са храсти, треви и мъхове, следват вулканични скали и в най-​горната част са ледниците. На тази височина от изкачването, където сме в момента, планинските екваториални гори са с изключително богата флора и фауна. Постоянно правим снимки на уникални дървета, птици, маймуни. Чуват се песни на птички и звуци от други животни, от клоните на дърветата висят странни мъхове, преминаваме през много рекички и потоци, всичко е много наситено и цветно. Чувствам се като герой от филма Аватар на планетата Пандора.




След около 3 часа достигаме до хижа Мандара, намираща се на 2700 м, това ни е първият лагер и ще нощуваме тук. По пътя до хижата спираме само веднъж за 20-ина минути, тогава Ник ни дава и кутиите за обяд – нещо като баничка, яйце, картофи, сок, банан, шоколад, вкусно е.  

Мандара представлява комплекс от малки дървени колибки, всяка с по 4 легла, и една по-голяма постройка, където се намира кухнята и също има места за спане. Записват ни имената в регистъра и ни предлагат пуканки и чай. Такава е процедурата всеки път при пристигане. Нас тримата ни настаняват в една от малките дървени постройки. Вечеряме рано - супа, ориз, много чай, зеленчуци, плодове, и правим кратка разходка преди лягане до кратера Маунди за разглеждане на околността, както и за бърз поглед към Кения и Северна Танзания.



Връщаме се обратно в хижата, пъхваме се в спалните чували и лягаме. Почти никакъв сън цяла нощ, голямо въртене пада в спалния чувал, няколко пъти ставам и излизам през нощта. Опитвам се да снимам едни гарвани с много дебели човки, които издават странни прегракнали звуци, но нищо не става в тъмното. На другия ден успявам да ги снимам на дневна светлина. После установявам в гугъл, че въпросните гарвани са Corvus albicollis (White-necked raven). Често ги описват като „гарвани, с болки в гърлото“, ето защо ми звучат като прегракнали.

Corvus albicollis (White-necked raven)

Corvus albicollis (White-necked raven)

На другия ден ставаме рано, закусваме, стерилизираме вода с филтъра, който носим, и се отправяме към следващия ни лагер – Хоромбо, на 3720 м.н.в. Преходът е около 4-5 часа, носачите с багажа са тръгнали по-рано, а ние потегляме с водача Стив, помощник-водача Ник и готвача Део. Вече не сме в тропически гори, растителността постепенно намалява и става по-ниска, но има невероятно красиви цветя и храсти. Много разпространено на тази височина е и едно растение, което нарекохме африканска шишарка, иначе латинското му име е Protea kilimandsharica и е изключително красиво. 





Protea kilimandsharica

Protea kilimandsharica

Protea kilimandsharica

Protea kilimandsharica

Хоромбо, 3720 м

Хоромбо, 3720 м

Правим почивка за обяд и в ранния следобед стигаме Хоромбо. Доста мъгливо и облачно е, температурите са чувствително по-ниски.

Хоромбо, 3720 м

Къщичките са същите като в Мандара, има отделни сгради за трапезария и тоалетни. Чисто е, тоалетните постоянно се мият. Багажът и всички провизии се носят от носачи, не се използват животни, обясниха ни, че преди години са използвали магарета и мулета, но често са умирали на Хоромбо, явно рязката промяна във височината не им понася. За да не става претъпкано, всяка група се храни по различно време в трапезарията. Времето минава бавно, вечерята е много рано, около 17 ч. Заприказваме се с един руснак на около 65 години, който се храни по същото време в трапезарията. Екскурзията до Килиманджаро е подарък за рождения му ден от жена му и той се шегува, че явно идеята й е да не се върне повече. В 18 ч. вече е тъмно и към 19 ч. сме си в спалните чували.

Хоромбо, 3720 м

Хоромбо, 3720 м

Хоромбо, 3720 м

Опитваме да четем, играем на някакви игри, унасяме се от време на време, но като цяло за мен и тази нощ минава в полусъница. През нощта духа много силен вятър. На другия ден сутринта ни носят легени с гореща вода, за да се измием, и след това ни викат за закуска в трапезарията. Хапваме омлет, овесена каша, плодове и мед, и отново големи количества чай. За да се избегне височинната болест е изключително важно да се пият много течности. Времето е ясно, няма вятър и мъгли и се открива прекрасна гледка към кратера Кибо и Ухуру. Този ден е определен за аклиматизация. Правим разходка за около 3 часа, с изкачване на 400-500 метра до Зебровите скали и малко над тях, през цялото време се движим в подножието на внушителния кратер Мауензи, гледките са уникални.

На път за Зебровите скали, в подножието на кратера Мауензи (5149 м)


Зебровите скали


Отново вечеряме рано и лягаме. Цяла нощ има буря, духат ураганни ветрове и вали страшен дъжд. Не ми се мисли, ако и през следващата нощ на нашето изкачване времето е такова. На другия ден след миене, закуска и филтриране на водата, събираме багажа и потегляме към Кибо на 4750 м.н.в. – последния ни лагер. Времето е прекрасно, освен влажната почва, няма и помен от снощната буря. Откриват се невероятни гледки към кратерите Мауензи и Кибо. Вървим сред лобелии (lobelia deckenii) и огромни сенеции (dendrosenecio kilimanjari), има и различни видове ниски храсти и цветя.

Dendrosenecio kilimandjari

Dendrosenecio kilimandjari

Dendrosenecio kilimandjari

Dendrosenecio kilimandjari

Lobelia deckenii

Arabis alpina



Four-striped grass mouse

Alpine chat

С увеличаване на височината, растителността намалява и напълно изчезва над 4000 м, има само вулканични скали и камъни.

Кратерът Кибо, където се намира най-високата точка в Африка - връх Ухуру (5895 м)

Преходът до Кибо продължава около 6 часа, правим една почивка за обяд и около 15:30 ч. сме там.

Последният лагер Кибо (4750 м)

Кратерът Мауензи, сниман от последния лагер Кибо (4750 м)

Кратерът Мауензи, сниман от последния лагер Кибо (4750 м)

Пием чай, ядем супа и лягаме да спим в едно помещение с още 15-ина човека. Аз отново не мога да спя, под напрежение съм за предстоящото след няколко часа изкачване. На тази височина хората масово чувстват главоболие, дишането е затруднено. Аз явно съм от щастливците, на които тялото понася леко височината и нямам главоболие. Към 22:30 ни викат да се приготвяме, пием отново чай, сипваме по 2 литра вода в кемълбеците и в 23:30 на включени челници тръгваме за върха, заедно с водача Стив и помощник-водача Ник. Носачите остават да ни чакат в лагера. Температурите са много ниски, казват, че са минус 20, има и вятър, движим се много бавно и въпреки че сме облечени дебело, студът се усеща осезаемо. Водата ми замръзва още в началото, въобще не беше добра идея да ползваме кемълбеци в нощта на изкачването. Склонът е стръмен, движим се на серпентини върху заскрежена вулканична пръст и камъни. Пред нас и зад нас се виждат блещукащите светлини на челниците, от време навреме някой се отказва и светлинките тръгват надолу. Вървим няколко часа, аз и Боги се чувстваме добре, Митко започва да диша трудно. Стигаме до пещерата на Ханс Майер (5150 м) и правим почивка. Засичаме там руснака, с когото се запознахме на Хоромбо, легнал е на земята, диша тежко и водачът му му прави масаж на главата. От прекарани няколко пневмонии, Митко има сраствания на дробовете и дишането му става все по-трудно. Продължаваме бавно. Изведнъж чуваме над нас да крещят хора, първоначално не разбираме какво, докато Стив не изкрещява „Lay down, lay down", бързо се хвърляме на земята по очи и секунди след това покрай нас прелитат няколко големи камъка, последвани от свличащи се сипеи. Изчакваме да спрат, изправяме се бавно, а сърцето ми бие бясно и ще изскочи. Малко над пещерата на Майер, за съжаление на Боги започва да й се вие свят и й потича кръв от носа. Водачът Стив взима решение да не продължава нагоре и двамата тръгват надолу. Аз и Митко продължаваме с помощник-водача Ник. Вода не съм пила откакто сме тръгнали, а и да искам вече няма как, тъй като е замръзнала. На Митко му е все по-трудно с дишането, на няколко крачки спираме. Иска да се откаже, но с Ник го окуражаваме да продължи. Склонът е много стръмен, почти вертикален. Аз се чувствам добре, нямам никакви оплаквания, но ужасно се притеснявам за Митко, лицето и ръцете му са подути, диша много трудно. Ник ми казва да вървя нагоре по-бързо, а той ще продължи бавно с Митко. Оставам с тях, но за да не замръзна се движа по-бързо нагоре и спирам да ги изчаквам. Посрещаме изгрева съвсем близо до Гилмън пойнт (5681 м), изживяването не може да се опише с думи. Тишина, преливащи се оранжево-червено-жълти цветове сред безкрая.


Стигам Гилмън пойнт, след малко и Митко и Ник пристигат. Поздравяваме се с успешното изкачване на кратера. Вече е 7 и нещо, изоставаме с времето и Ник казва, че Митко е изтощен, но ако аз все пак искам да стигна до най-високата точка на кратера, връх Ухуру, трябва много бързо да се случи. Правим снимки, Митко се отправя надолу, а аз и Ник продължаваме към Ухуру. Движим се бързо, почти тичаме на места. Стигаме Стела пойнт (5739 м), 10-ина минути по-късно сме на Леопард пойнт, където през 1926 г. д-р Доналд Лейтъм открива мумифициран труп на леопард, по-късно споменат и от Хемингуей в разказа „Снеговете на Килиманджаро“.

Леопард пойнт

Продължаваме към Ухуру, правя снимки на ледниците, през които преминаваме и в 8:35 съм на върха.

По ръба на кратера Кибо в посока връх Ухуру

По ръба на кратера Кибо в посока връх Ухуру

Вълнението ми е огромно, толкова дълго мечтаех за точно това място, благодарна съм, че величествената африканска планина ме допусна до себе си.

На връх Ухуру (5895 м)

Стоим около 15-ина минути и тръгваме с Ник обратно. Движим се бързо, от Гилмън пойнт надолу, за разлика от на изкачване, когато се движехме на серпентини, сега се спускаме и пързаляме директно по сипеите. Водата ми така и не се размразява и не съм пила капка откакто сме тръгнали предишната вечер. Слънцето вече доста сериозно пече, аз съм много дебело облечена, но Ник бърза надолу и нямам време дори да спра да се поразсъблека. Стигаме на Кибо, получавам поздравления от всички за успешното изкачване. Багажите са приготвени за слизане, дават ми супа и чай, съвсем малко почивка и веднага тръгваме за Хоромбо. Въпреки че не съм пила вода цялата нощ по време на изкачването и слизането, въпреки безсънието, съм изпълнена с енергия и не чувствам никаква умора. На Хоромбо пристигаме към 16 ч., настаняват ни отново в една от малките къщички, както преди, и цялата програма се повтаря – чай, пуканки, малко по-късно - вечеря и лягане. Сутринта на 17-ти октомври, след дежурния леген с топла вода за миене, събираме багажите и потегляме. Носът и челото ми са изгорели жестоко от слизането от върха предишния ден. Стигаме Портата Марангу, аз и Митко си получаваме сертификатите за изкачването, купуваме си тениски, шишета и други сувенири и потегляме към Аруша. По пътя спираме да разгледаме един от шарените пазари и към 16 ч. сме си отново в уютното хотелче в Аруша.





Удоволствието човек да се изкъпе с топла вода след 6 дни въргаляне из прахоляци и сипеи е несравнимо! Правим вечерна разходка из Аруша и заспиваме като къпани, съвсем буквално😊.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…