Пропускане към основното съдържание

Езерото Богория, Кения

Днес ще ходим до езерото Богория и езерото Накуру. Тръгваме рано от хотела в Найроби с Ерик – симпатичен гид, с когото ще прекараме останалото ни време в Кения. Първо отиваме до езерото Богория, което се намира на около 260 км от Найроби и горе долу за 4 часа ще сме там. Отново ще пътуваме с любимата в Африка кола - джип Тойота, с огромна антена отпред. Пътят се вие през Голямата рифтова долина, спираме за малко почивка и разглеждаме сувенири в едно от многото магазинчета на пътя. Маски, които на други места струват по 10-15 долара начална цена, тук се предлагат за 350 долара - с „голямата“ отстъпка, която ни правят, стигат до 300 долара. Благодарим любезно и отиваме да се наслаждаваме на гледката към долината, която се открива от мястото, където сме спрели с колата.

Голямата рифтова долина

На път за езерото Богория пресичаме Екватора, но не спираме. За да стигнем по-късно и до езерото Накуру, ще се върнем по същия път и пак ще го пресечем, тогава ще спрем и ще ни направят и специална демонстрация с чаша вода.

Богория е едно от рифтовите езера, които се намират в огромните пукнатини в Голямата рифтова долина (наречена още Източноафриканската рифтова долина). Името „Голямата рифтова долина“  й е дадено от британския геолог Джон Грегъри, изследовател на Източна Африка и Австралия, който загива трагично в река Урубамба в Перу, при изследване на вулканичната дейност в Андите, след като лодката му се преобръща.

Голямата рифтова долина е образувана преди около 30 милиона година, при разместването на земните пластове, които отделят Арабския полуостров от Африка. Заключена е между двете части на огромен разлом, дълъг около 6500 км, който започва от долината Бекаа в Ливан в Азия и достига до Мозамбик в Африка.

Пристигаме около 12 ч. на обяд. Ерик купува билети и влизаме на територията на езерото, обградено от планинските склонове Сирачо и Нгенделел.

Езерото Богория притежава най-големия брой естествени гейзери в Африка. Над 200 горещи извора се вливат в езерото, а голямо количество извират директно от дъното му. Изригват на височина до 3 метра и разнасят миризма на сяра. През 2006 г. се появява гейзер, който изригва на височина до 5 метра и става най-високият гейзер в Африка. Езерото се намира във вулканичната зона на Голямата рифтова долина. Дълбочината му в различните части е между  5 и 10 метра. Водите му са силно алкални, което е добра среда за развитието на синьозелените водорасли, сред които и модерната напоследък сред любителите на био храните свободно плаваща влакнеста спирулина  – основна храна за голямата популация фламинго. Поради високата температура на водата, в нея няма риба. 

Малък гейзер

Имаме късмет да попаднем на гледка, която до този момент съм гледала само по Нешънъл джиографик и Анимал планет –  хиляди розови фламинго, стоящи на един крак и с наклонена настрани глава. Винаги съм се чудила защо птиците фламинго стоят на един крак с наклонена глава. Обяснението, което дават учените, е, че като стоят на един крак и прибират другия, съхраняват за по-дълго време топлината на тялото, тъй като прекарват голяма част от времето си в студени води. А по отношение на накланянето на главата, смятат, че в зависимост от избраната посока на главата може да се определи степента на агресивност на фламингото. Повечето фламинго избират да си почиват като накланят главата си надясно. Тези, които избират лявата посока на главата, според въпросните учени, са по-агресивни и участват най-често в свади и битки.

Птиците фламинго се хранят главно през нощта, когато ветровете утихват. Чрез масивния си и извит клюн филтрират храната от водата, а пигментираната храна оцветява в розово перата им. Истинският цвят на фламингото се появява с времето. Бебетата фламинго са със сив пух, а цветът на възрастните се оформя постепенно и е от бледо до наситено розов.

Фламинго

Фламинго

Фламинго

Фламинго

От 1973 г. езерото е обявено за Национален резерват. Освен двата вида фламинго – розово и малко, край езерото има още стотици видове птици – орли рибари, степни орли, ястреби, жълтоклюн щъркел, марабу, бяла лопатарка, синигер, скорец, птица носорог и много други.

В пиковите периоди на годината тук се наброяват над един милион екземпляра фламинго, а популацията на розово фламинго край езерото е една от най-големите в света.

Марабу

От бозайниците има лъв, гепард, леопард, каракал, сервал, хиена, чакал, вълк, лисица, различни видове антилопи, зебри, газели, кафърски бивол, свине, зайци, маймуни.

Растителността се състои основно от треви, храсти, акации и смокинови дървета. За съжаление на много акации виждаме изсъхнали трупове на фламинго, които при излитане се намушкват на бодлите и не могат да се освободят.

Около гейзерите се усеща много силна миризма на сяра. Според местните хора, които са различни масайски племена, пáрите от гейзерите имат лечебни свойства и вдишването им облекчава дихателни и кожни проблеми. Освен това използват горещите извори като готварски печки – поставят в найлонови торбички яйца и други продукти и ги варят в гейзерите.



Прекарваме около 3 часа на територията на езерото и след това спираме наблизо за обяд на открито в градината на местен хотел.

Вече е към 15 ч., предстои ни около час път до езерото Накуру, искаме да спрем и на Екватора и да прекараме известно време там и затова потегляме. 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…