Пропускане към основното съдържание

Бедуински лагер, Синай, Египет

“Този, който споделя с мен въздуха и изгрева, не трябва да ми бъде враг”
Бедуинска поговорка

Поради факта, че освен икономист, по образование и интереси съм и египтолог, и арабист, от време на време пътувам из Арабския свят, най-често Египет. При последното ми ходене в Египет прекарах месец и половина през лятото в Кайро. През почивните дни от седмицата с една групичка, състояща се от австриец, швейцарец, германка, англичанка и мен, пътувахме из различни части на Египет. Веднъж поради празници се събраха повече почивни дни и решихме да ги прекараме на Синайския полуостров в бедуински лагер, за който австриецът беше чувал преди време. Наехме кола и за 9 часа, прекосявайки Суецкия канал, пристигнахме от Кайро до бедуинския лагер. Той се намира в източната част на Синайския полуостров, на брега на залива Акаба, между Таба и Нувейба, в близост до Синайския манастир. Пристигнахме вечерта, бедуините ни посрещнаха и ни настаниха в хижи от бамбук, разположени на пясъка, буквално на метър-два от водите на Червено море. В хижите, пригодени за двама човека, имаше само по един дюшек за спане, който през нощта изнасяхме пред самите хижи и спяхме на открито. В лагера ток имаше само вечер за час-два, но не се усещаше липсата му. Бедуините приготвяха изключително вкусната храна в гърнета под земята и хляб върху жар, през деня ни учеха да ловим риба в морето с шише и връв, да яздим камили и коне, но основно времето хората там прекарваха в разговори помежду си под една широка тента. А хората, които бяха в бедуинския лагер по това време, бяха от най-различни националности и с най-различни професии - IT мениджър в Google от Канада; банкер от Белгия; музикант от Чили и американец, които се бяха срещнали някъде, преди да дойдат в Египет, и бяха продължили да пътуват заедно; аржентинци, французи и т.н.

Най-големите групи обаче бяха араби от Египет и евреи от Израел, чиято граница се намира само на около 40 км от бедуинския лагер. Когато човек застане с лице към Червено море, в далечината отдясно наляво вижда последователно Саудитска Арабия, Йордания и Израел. Вечер всички в лагера – домакините бедуини и пътешествениците, сядаха заедно на пясъка сред запалени свещи, забодени в пластмасови бутилки, наполовина пълни с морски пясък, и под звездите, сред полъха на морските вълни и под звуците на китари и ребаб (бедуински музикален инструмент), всички заедно танцуваха и пееха песни на арабски, иврит и английски, без значение от религия и националност, без омраза, вражда и предразсъдъци. И точно на това място, на една от най-горещите и размирни точки (особено в момент като този, когато ежедневно до нас достига информация от този регион за поредните жертви и страдания), човек осъзнава повече от всякога безсмислието на войните и създаваните конфликти, унищожаващи милиони човешки животи и съдби.

Докато бяхме там, Шейх Ашиш, водачът на бедуинското племе в района, често ни казваше бедуински поговорки, една от тях, която казва всичко, беше - “Този, който споделя въздуха и изгрева с мен, не трябва да ми бъде враг”.

Бамбуковите хижи

Бамбуковите хижи



Мястото за срещи на пътешествениците

Мястото за срещи на пътешествениците


По пътя към Синайския манастир

Често срещана гледка на Синайския полуостров

Синайският манастир "Св. Екатерина"

Пред манастира

Пред манастира


Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…