Пропускане към основното съдържание

"Имах ферма в Африка..." - по стъпките на Карен Бликсен в Найроби, Кения

Поредното среднощно ставане - този път за придвижване от уютния ни потънал в зеленина хотел в Аруша до летище Килиманджаро, на което кацнахме от България преди десетина дни. Откакто сме в Африка няма нощ, в която да сме спали що-годе нормално -  или пристигаме от някъде посред нощ, или заминаваме за някъде, или сме на нощен преход в планината. Но не ни се спи и не сме изморени. Този път заминаваме за Кения, в 4 сутринта трябва да сме на летището, ще летим за Найроби в 6. Прекарахме вълнуващи дни в Танзания, сега ни предстои седмица в Кения и после отново ще сме на танзанийска територия, само че на островната част – Занзибар.   

Полетът до Найроби е не повече от час. Чакам с нетърпение да пристигнем, голяма моя мечта е на път да се сбъдне – веднага след кацането ни ще ходим в къщата на датската писателка Карен Бликсен край Найроби. По автобиографичния й роман „Извън Африка“ („Out of Africa“), който разказва за живота й в Кения, е заснет един от най-любимите ми филми със същото име. Носител е на 7 награди Оскар, с Мерил Стрийп и Робърт Редфорд в главните роли.

Колкото и пъти да гледам този филм, няма да ми омръзне. Кара ме отново и отново да копнея за преливащите цветове на Африка, за живот сред акации и диви животни, оранжеви залези, безкрайни савани и полъх на вечерен вятър.

Карен Бликсен. Снимка: Hulton Archive/Getty Images

Карен е от много богато семейство, родена е през 1885 г. От малка обича да чете и пише разкази. По бащина линия фамилията й е Динесен. При написването на разказ, посветен на един от братовчедите й, в когото е влюбена, наивно решава да смени името си с мъжко, за да не се разбере кой го е написал. Така за първи път използва името Исак Динесен, с което издава по-голяма част от разказите и романите си по-късно.

На 29 години се омъжва за братовчед си Брор фон Бликсен - брат-близнак на братовчеда, в когото е влюбена. Между тях няма любов, не са влюбени един в друг, но се разбират добре, а и всеки получава това, което иска – тя титла „баронеса“, а той – финансово състояние.
През 1914 г. решават да заминат за Африка и купуват ферма с кафеена плантация в Кения, близо до Найроби. Карен се влюбва в Африка. Разработват плантацията заедно, но мъжът й Брор започва да ходи на лов често и го няма със седмици и месеци. Постепенно Карен поема грижата за всичко.

След едно от завръщанията на Брор, Карен се разболява, поставят й диагноза сифилис, няма съмнение кой я е заразил. Започва да се лекува с живак и арсен, което й носи сериозни здравословни проблеми до края на живота.

Междувременно фермата не върви добре, реколтите са слаби, постепенно затъват в дългове.
С Денис Финч Хатън се запознава през 1918 г. С благороден произход е, но живее от години в Африка и се занимава с организиране на сафарита и лов. Отначало той е общ семеен приятел, но при дългите отсъствия на Брор, Карен и Денис стават изключително близки. Разказва й за мечтата си да бъде пилот, тя споделя с него всичко, включително и за сифилиса.

През 1925 г. Карен и Брор се развеждат, той си заминава за родната Швеция, а тя остава в Африка с фермата и всички дългове. Създава училище за децата на масаите, което сама ръководи и в което преподава. Денис се премества да живее при нея. Карен се влюбва безпаметно в него, но той е изключително свободолюбив, заминава и се връща, когато реши, без дори да й се обажда. Един ден Денис сбъдва мечтата си и си купува самолет. Според Карен моментите, в които са летели заедно с Денис, са най-силните в живота й. Няколко месеца по-късно обаче, Денис катастрофира със самолета и загива.

Скоро след смъртта му, Карен продава фермата, връща се в Дания и се отдава на писане. Не се омъжва повече и няма деца. Близка приятелка е с Ърнест Хемингуей, Труман Капоти и други писатели. Два пъти е номинирана за Нобелова награда за литература, но не я печели нито веднъж. Умира на 77 години в родния си дом в малкия град Рунгщед в Дания.  

Кацаме в 7 сутринта на международното летище Джомо Кенята (първият президент на независима Кения) в Найроби. Срещу 50 долара ни слагат визи на летището, без никакъв проблем. Посреща ни кениец, чието име за съжаление не помня, с него ще прекараме целия ден. Общуването му с нас се свежда основно до кимане с глава, тъй като знае само няколко думи на английски. Това е странно, тъй като заедно със суахили, английският е официален език в Кения и почти всички го говорят перфектно. Важното е, че както и досега, нещата се случват според уговорките чрез имейли и навсякъде се движим по предварителната ни програма. Найроби ни посреща със слънце и вятър и октомврийска температура около 20 градуса. Днес ще пътуваме с малък микробус, първо ще направим кратка обиколка на Найроби и след това отиваме на гроба на Денис Финч Хатън и къщата на Карен Бликсен.

Найроби е сравнително млад град, основан е през 1899 г. като селище покрай железопътната линия между Момбаса и Уганда и се разраства бързо, а след независимостта на Кения от Великобритания през 1963 г. се превръща в столица и най-голям град на Кения. Името на града е от масайското наименование на местността „еwaso nyirob, което означава „хладни води“.

В Найроби живеят над 5 млн. души. Задръстванията са километрични. Британското присъствие в града е силно, много квартали са с английски имена, както и имената на голяма част от хората. Поради различните етноси и религии има много църкви, джамии и други храмове. В Найроби са разположени клонове на големи международни компании, една от най-големите фондови борси в Африка също се намира тук. Изглежда подреден и чист град, с много паркове и търговски центрове. Преминаваме и през МОЛ-а в един от най-скъпите квартали в града, населен с много чужденци, в който седмица преди да тръгнем за Африка имаше атентат. Над 70 човека бяха убити, а десетки – ранени и взети за заложници. Отговорност за атентата по-късно поеха свързаните с „Ал-кайда“ сомалийски бунтовници от „Аш-шабаб“. За съжаление Найроби се води за един от най-опасните градове, престъпността е много висока, не се препоръчва да се излиза късно вечер. За времето, което прекарахме, ни направи впечатление, че навсякъде при влизане в каквато и да е сграда – хотел, ресторант, кафене, на входа има детектори за проверка за оръжие. Жилищата също са строго охранявани, често се наемат охранители, които работят денонощно. Забранено е да се пуши на обществени места, ако пушиш на улицата, дори можеш да бъдеш арестуван.

Когато денят е ясен, от Найроби се виждат планините Килиманджаро и Кения, съответно на север и югоизток.

Найроби

Найроби

Найроби

Найроби

Найроби

Найроби

Ще имаме време да се разходим по-спокойно из Найроби по-късно през деня, сега се отправяме към планината Нгонг в покрайнините на Найроби, за да отидем на гроба на Денис Финч Хатън.

Ако човек не знае къде точно е гробът, няма начин да го намери. Нашият водач знае мястото и въпреки това няколко пъти се обърква и се връщаме и лутаме. Пътят на места е толкова обрасъл с треви и високи храсти, че изобщо не се разбира, че е път. Макар и трудно, все пак успяваме да стигнем до гроба. Намира се точно на върха на планината Нгонг. Когато Карен погребва Денис там, така както той предварително е пожелал, в околността няма абсолютно нищо. Малко по-късно брат му поставя на гроба обелиск, който и до днес е там. На него има плоча с цитат от любимата на Финч Хатън поема „Балада за стария моряк“ от Самюъл Колридж, писана през 18-ти век. Според масаите и до ден днешен на мястото обикалят лъвове. Спомням си прекрасно финалната сцена от филма, когато лъв и лъвица дойдоха и легнаха на гроба.

В момента за мястото се грижи семейство, което живее наблизо. Около гроба има малка градина с цветя.

Местността наоколо изглежда доста по-различно от времето, когато Финч Хатън е погребан  – сега навсякъде е обрасло с храсти и дървета.

Обелискът на гроба на Денис Финч Хатън

Обелискът на гроба на Денис Финч Хатън

Плочата на гроба на Денис Финч Хатън с цитат от поемата "Балада за стария моряк" на Самюъл Колридж

Време е да тръгваме към къщата на Карен Бликсен, ще отнеме около половин час, за да стигнем до там.

Къщата е от камък, намира се в подножието на планината Нгонг, край Найроби. Построена е през 1912 г., а  пет години по-късно Карен и мъжът й Брор я купуват. Карен живее там, докато напуска Африка през 1931 г.

От 1986 г. къщата е музей. Освен автентичните вещи и мебелировка, в нея се намират и част от предметите, използвани във филма, например грамофонът, от който героите слушаха класическа музика на терасата. Към къщата има голяма и много добре поддържана градина. Когато ние сме там, няма почти никакви хора. В цената на билета за музея е включен и екскурзовод, който ни отвежда на маса на сянка в градината и на чаша чай подробно ни разказва за къщата и за Карен. Макар да знаем историята прекрасно, се наслаждаваме на разказа и в този африкански следобед през октомври се пренасяме близо век назад. Сякаш всеки момент по калдъръма ще пристигне автомобилът на Финч Хатън и от терасата ще се понесе музика от стария грамофон.

Къщата на Карен Бликсен в подножието на планината Нгонг

Къщата на Карен Бликсен в подножието на планината Нгонг

Къщата на Карен Бликсен в подножието на планината Нгонг

Къщата на Карен Бликсен в подножието на планината Нгонг

Къщата на Карен Бликсен в подножието на планината Нгонг

Къщата на Карен Бликсен в подножието на планината Нгонг

Къщата на Карен Бликсен в подножието на планината Нгонг

По-късно влизаме в къщата, разхождаме се в отделните стаи. Библиотеката е пълна със стари книги, в кухнята по рафтовете има порцеланови чаши и чайници, все едно Карен и гостите й току що са пили чай.

Към къщата има малък магазин за сувенири, от който купуваме картички, пана и други сувенири и макар че на мен изобщо не ми се тръгва от това място, бавно се отправяме обратно към Найроби.

Мерил Стрийп и Робърт Редфорд във филма "Извън Африка"; вляво е грамофонът, който се намира и в момента в къщата. Снимка: IBMd

От филма "Извън Африка". Снимка: IBMd

От филма "Извън Африка". Снимка: IBMd

Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…