Пропускане към основното съдържание

Езерото Накуру, Кения

След прекарания почти цял ден в пътешествие из Голямата рифтова долина и езерото Богория, в късния следобед продължаваме към друго от рифтовите езера - Накуру. 

На път за езерото Богория преминахме през Екватора, без да спираме. За да стигнем до Накуру, се връщаме по същия път и отново го пресичаме. Този път обаче спираме. Започва да вали. Докато си правим снимки на Екватора под дъжда, пристигат няколко жени, които носят съд с вода. Ще ни правят демонстрация за посоката на движение на телата в Северното и Южното полукълбо.

Точно на екватора сме, слагат клечка в съда с вода и тя стои неподвижно. Преместваме се с няколко крачки в Северното полукълбо и клечката започва да се движи по часовниковата стрелка. Отново всички се местим, този път преминаваме две-три крачки в Южното полукълбо и клечката започва да се движи в посока, обратна на часовниковата стрелка. Макар че доста учени се отнасят скептично към тези демонстрации, на нас ни е интересно, а на всичкото отгоре не ни искат бакшиш (невероятно!), което направо си е доказателство за достоверност.

На Екватора

Пристигаме при езерото около 5 ч. привечер, нямаме много време, преди да се стъмни. Движим се по тесен път, от двете ни страни кротко пасат жирафи, кафърски биволи и различни видове антилопи, лъвска глава се подава над тревата, маймуни седят почти на пътя и ни наблюдават като преминаваме.









Накуру е едно от рифтовите езера, които се намират в огромните пукнатини в Голямата рифтова долина. От 1961 г. е защитена територия, както и околните планини и савани.

Както и при езерото Богория, по бреговете на Накуру живеят огромни ята розово фламинго, които се хранят с растящите в него водорасли. Имаме късмет да сме тук през октомври, когато броят им е най-голям. В парка живеят още около 400 вида птици и бозайници. Сред тях са и редките видове бял и черен носорог, чието съществуване доскоро е било силно застрашено заради бракониерството. През последните години се провеждат акции за стимулиране на размножаването им от природозащитници и служители на парка и дано това доведе до запазването на тези редки животни.



Към 6 и половина слънцето залязва за няколко минути и тръгваме към град Накуру, който се намира на около час път от езерото, там ще нощуваме и на другия ден рано сутринта потегляме за Масай Мара.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…