Пропускане към основното съдържание

История за една книга или как станах египтолог

Освен да чета книги, обичам да чета и всякакви неща за книги - препоръки, блогове, статии. Харесват ми рубриките в някои списания, в които популярни хора споделят любимите си книги и герои. Много често в тези рубрики питат: "коя е книгата променила живота ви?" и обикновено на четящите хора им е трудно да посочат само една. Ако пък го направят, често това са романи от автори като Ремарк, Маркес, Хемингуей, Стайнбек, Бредбъри, Фитцджералд и много други. Това са всъщност и мои любими автори. Но ако трябва да отговоря на въпроса коя е книгата, променила живота ми, отговорът би бил - книгата "Сфинкс" на Робин Кук. Увлекателен приключенски роман, с криминална нишка. Много далеч от класическите романи и автори.😊

Книгата се разказва за младата египтоложка Ерика Барън, която за първи път отива в Египет. Още със стъпването си на египетска земя, героинята попада в шеметно приключение, свързано с убийства, черен пазар на древноегипетски ценности, храмове, нощни пътувания с влакове, мистерии в Кайро и Луксор. Основната линия на сюжета се върти около статуя на Сети I, фараон от 19 династия.

Долината на царете, Тива (днешен Луксор)

Авторът на романа Робин Кук е популярен американски писател на медицински трилъри, книгите му са продадени в над 100 милиона екземпляра. Самият той е лекар, с няколко специалности и специализации, преди това е завършил химия. Роден е в Бруклин през 1940 г. Извън медицинската и писателската си практика, той е съучредител на софтуеърна компания, собственик на ресторант, строителна компания, притежател на значителна недвижима собственост. Служил е във флота като подводничар, запален спортист е, занимава се и с интериорен дизайн.

Добре известен е на българския книжен пазар, над 20 от книгите му са преведени на български. С филм по негов роман са свързани едни от най-ранните ми спомени за филми, гледани на видео – „Кома“, от който и до ден днешен ме побиват тръпки от страх.

Снимка: официален сайт на Робин Кук

Как романът „Сфинкс“ промени живота ми?

Бях студентка I-ви или II-ри курс в УНСС, когато прочетох книгата. Спомням си, че толкова ме завладяха приключенията на младата египтоложка и описанията на храмовете, древноегипетските йероглифни текстове, които Ерика Барън четеше, и чрез които разплиташе загадка след загадка, че неистово пожелах и аз да бъда такава. Светът на Древния Египет ме беше пленил. И в моменти, когато ми се искаше да приключенствам из Древен Египет, се връщах отново към „Сфинкс“ и пътешествах из страниците с Ерика Барън😊.
Книгата ми😊

Години по-късно, съвсем случайно разбрах, че в НБУ има специалност „Египтология“. Влязох в сайта на специалността, уж само да поразгледам, но щом видях изучаваните дисциплини, без колебание реших, че искам да уча „Египтология“. Тъй като вече имах завършена една магистратура, макар и в икономическа специалност, не трябваше да се явявам на общообразователния тест за прием в НБУ. Това, което беше необходимо, бе предишната ми диплома, мотивационно есе и събеседване. Всичко мина успешно и вече бях студентка в магистърската програма по „Египтология“😊. Паралелно с курсовете от магистърската, взимах и всички курсове от бакалавърската програма, които са свързани с древноегипетските езици: староегипетски, средноегипетски и новоегипетски. Всъщност най-важният бе средноегипетският, тъй като основната част от древноегипетските текстове, които изучавахме, сред които Книга на мъртвите, Текстове на пирамидите и други, са именно на него.

В началото на книгата, на известния пазар в Кайро Хан ал-Халили, продавач в магазин за антики подарява на героинята пътеводител на Египет от 1929 г. на издателя Бедекер. От този момент нататък, където и да отиде в Египет, Ерика прави справка с този пътеводител. Дотогава не бях чувала за Бедекер, но благодарение на книгата и любопитството ми, установих, че Карл Бедекер е известен немски издател, основал през 1827 г. в град Кобленц издателство за пътеводители на различни градове и страни, което се е превърнало в еталон за качество на туристически пътеводители. Успях да намеря от канадски сайт за антикварни книги точно такъв пътеводител за Египет от 1929 г. Той е като произведение на изкуството, подвързан с червени кожени корици, изкусно зашит, със златни нишки по ръбовете на страниците и въпреки че е изключително малък и лек, за всеки обект има сгънати и залепени подробни планове и карти. Когато пристигна и го отворих, не можех да повярвам, че държа книга, направена преди толкова години. Мирисът на страниците, запазеният й вид, цветовете на корицата и на картите вътре – всичко беше така, както съм си представяла, че една стара книга изглежда. На някои от страниците има записки и подчертавания, през колко ли и какви пътешественици е преминала през годините, преди да пристигне при мен?!

Пътеводителят на Бедекер

Пътеводителят на Бедекер

Пътеводителят на Бедекер

Пътеводителят на Бедекер

Темата на магистърската теза, която защитих, беше свързана със Сети I – фараонът от 19-та династия, за когото се разказва в книгата. Един ден реших да напиша писмо на Робин Кук и просто да споделя, че книгата му ме е запалила по египтологията. Намерих лесно адреса и му написах писмо на ръка, в което му разказах как книгата му ме е запалила по египтологията, как съм си намерила същия стар пътеводител на Бедекер, как магистърската ми теза е свързана с фараона Сети I, около когото се заплита цялата история в книгата. Смятам, че на всеки писател би му станало приятно да получи подобно писмо от читател. Какво бе изумлението ми, когато след съвсем кратко време получих писмо по пощата от него, също написано на ръка. В писмото Робин Кук ми пише, че се е развълнувал изключително много, че книгата му е изиграла роля във втората ми кариера и споделя, че е написал „Сфинкс“, защото самият той е искал да стане египтолог😊. Разказва ми, че през 1963 г. е прекарал седмица в България и е обикалял из планините с мотор. Обаче се оказало, че картата му е грешна, загубил се, свършил му бензинът и някак стигнал до близкия град. Там случайно се запознал с ръководителя на катедрата по френски в Софийския университет, който знаел малко немски, и на комбинация от английско-френско-немски се разбрали и той му помогнал.

Писмото

За първи път отидох в Египет като участник в ежегодния пътуващ семинар на студентите от специалността. И установих, че описанията в книгата на селищата, пазарите, конкретни улици, нощният влак от Кайро до Луксор, съвсем точно отговарят на действителните. През следващите години пътувах до Египет по веднъж или два пъти годишно. Когато започнах докторантура по египтология, ходех на място да правя всички необходими снимки на стели и текстове, които ми трябват за дисертацията. Най-дългият ми престой е през лятото на 2010 г. когато прекарах два месеца в Кайро.

Ето така станах египтолог😊. Понякога съвсем обикновено на пръв поглед нещо, като приятна криминална книга, може да се превърне в нещо значимо.

С тази книга сякаш се отключи вярата ми в това, че стига да си здрав, всичко е възможно и човек трябва да следва мечтите си. След като изживях приключението с изучаването и дипломирането като египтолог, започнах да пътувам до отдавна мечтани места, да изкачвам върхове, завърших още едно образование - ориенталистика с арабски език. Когато нещо се прави с ентусиазъм, любопитство и много любов, се превръща в голямо и незабравимо приключение. Ученето се превръща в приключение, а не в досадно задължение, с цел взимане на някаква диплома. И всъщност целият ни живот е приключение.

Може би най-ценното нещо, което тази книга донесе в живота ми, бе, че учейки египтология, за мен се случиха едни от най-важните срещи в живота ми – открих хора, от които научих много, и които останаха мои верни приятели и учители за цял живот.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…