Пропускане към основното съдържание

Село Жерка – с дъх на забрава

Призрачното село. Селото без хора. Пустото село на високото. Така наричат източнородопското село Жерка, което до 1934 г. се казва Дегермен тепе.

За няколко дни сме в Източните Родопи и решаваме да отидем да го видим.

Селото се намира на 28 км от Джебел и на 45 км от Кърджали. Най-близкото населено място до него е село Кирково, в което сме се настанили.

Пътят лъкатуши нагоре по баира, селото е на върха на хълма. Тишината кара ушите ни да запищят. Няма никой освен нас. Мирише на мащерка, която е навсякъде. На места пътят преминава през гората. Вървим бавно и се наслаждаваме на родопските гледки срещу нас и Кирковската река, която се вие в ниското.




На входа на селото ни посреща старо гробище и огромен чинар, на повече от 500 години, който стои като страж. По стъблото и клоните му има брадавици, които според местната легенда са болестите на починалите и погребани хора в гробището. Чешмата срещу дървото си тече, но освен редки посетители като нас, няма кой да отпие от нея.

Вековният чинар на входа на селото

В село Жерка отдавна няма никой. Последните обитатели са живели тук преди близо 40 години, селото е обезлюдено от 1978 г. Някога в селото е кипял живот, хората са отглеждали овце, тютюн, занимавали са се с тъкачество, дървообработване, зидария. Причината за изоставянето на селото не е съвсем ясна. Както и на много други места, демографската криза е основен фактор за бързото намаляване на хората и за изчезването на цели села. Казват, че малкото останали в Жерка са слезли в по-ниското село Кирково заради по-лесните условия на живот. Други пък смятат, че причината за напускането на последните обитатели на селото не е по-лесният живот в ниското, а разпространеният от геолозите слух през 70-те години на 20-ти век, че в селото има уранова руда.

Един от малкото обитатели на село Жерка

Гледам красивите пусти къщи с каменна зидария и си представям как едно време строителите им са си мислели, че там ще живеят децата им, внуците, правнуците. Представям си как деца са тичали покрай къщите, късали са цветя, имали са любими домашни животни, опъвали са одеяла на тревата, яли са филии с лютеница. Как сутрин селото се е разбуждало от кукуригането на петлите и пролайването на кучетата. Жените са шетали из къщите, а мъжете са изкарвали животните на паша. Преди да тръгнем, срещнахме хора в Кирково, които са от Жерка, и като разбраха, че отиваме натам, с умиление и сълзи в очите ни разказаха как са правили люлки и са ги закачали по дърветата и са се люлели по цял ден като деца, как са празнували Гергьовден и други празници, и всички са се събирали. А сега сигурно повечето наследници отдавна са заминали надалеч и никога няма да се върнат. След още някоя и друга година къщите ще се разрушат напълно и ще изличат няколко поколения човешки животи. Мисля си за последния човек, напуснал селото, кой ли е бил той? Минаваме покрай къща, в чийто двор стои стар вартбург, а в съседната - няколко чифта гумени ботуши са закачени наобратно. Сякаш собствениците току що са се върнали от гората за гъби и са закачили мокрите си ботуши да изсъхнат. Усещането в селото е, че биологично оръжие е унищожило всички хора и животни, а къщите и вещите са останали непокътнати. Все още се вижда и старият трафопост и няколко останали електрически стълба. Има къщи, които са съвсем запазени, има и такива, които са полуразрушени. А природата наоколо не разбира колко тъжно е всъщност това и красотата прелива отвсякъде. Слънцето огрява зелените поляни, небето е като нарисувано от дете - синьо с бели облачета, навсякъде се носят ухания на цветя и храсти. Мушици жужат и птици пеят.















Обикаляме цялото село, накрая сядаме на една поляна, от която се открива красива гледка към Родопите и далечните села в ниското, и прекарваме там около час.




В района на село Жерка се намира защитената местност „Гюмюрджински снежник“. Тя включва планинския рид Гюмюрджински снежник и връх Вейката, висок 1463 м, който е най-южната географска точка на България и най-високият връх в Източните Родопи на територията на България (най-високият връх в Източните Родопи е връх Орлица, 1483 м, но той се намира в гръцката част на рида Гюмюрджински снежник). Целта на защитената местност е да се опазят последните вековни смесени гори от бук, ела и планински явор в Източните Родопи, както и застрашените от изчезване животински и растителни видове. В Червената книга на България са включени 11 вида растения, сред които тисът, желът и казашката хвойна, както и 5 вида животни - скалният орел, малкият ястреб, мечката, черният и белогърбият кълвач, които се срещат в местността.

По пътя на връщане набираме цветя и мащерка и минаваме през стария римски мост в село Кирково. Изграден е над река Солуцка (по-често я наричат Кирковска река) и е запазен изцяло. Обграден е от вековни елови дървета.





Старият римски мост в село Кирково

Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…