Пропускане към основното съдържание

Занзибар – малко история и първи впечатления

Много често майка ми използва определението „занзибарски“ като нарицателно за нещо много непознато, далечно и неразбираемо. Прави го по навик и до ден днешен, въпреки че би трябвало вече да не го приема за „края на света“, имайки предвид, че дъщеря й (т.е. аз😊) не само ходи (и се върна), но дори и се омъжи там😊.

Колко пък да е далечен Занзибар? Да видим какво казва вездесъщият гугъл по въпроса – по права линия от София, България до остров Занзибар, Танзания са към 5630 км, което при полет без прекъсване, се изминава за около 7 часа. Ей го къде е😊.
 

Занзибар е най-големият от островите, разположени на Занзибарския архипелаг. Част е от автономен регион Занзибар, който включва както островите от Занзибарския архипелаг, така и прилежащите към тях други по-малки острови. Намира се в Индийския океан, на около 30 км от източното крайбрежие на Танзания. През 1964 г. Занзибар (днешен автономен регион Занзибар) и Танганайка, които дотогава са британски колонии, се обединяват в обща държава, под името Обединена република Танганайка и Занзибар. По-късно през същата година името е променено на Танзания и e съставено от първите срички на двете обединили се държави. Въпреки че е част от Танзания, като автономен регион, Занзибар има собствен парламент, министерства и президент, който е вицепрезидент на обединената държава Танзания.

И така, след няколкоседмичното ни африканско пътешествие, преминало през континенталната част на Танзания, върховете на Килиманджаро и няколко национални парка в Кения, е време и за последната част от нашето приключение – остров Занзибар. За дните, които ще прекараме на острова, дори ще се оженим с Митко. Планирали сме го предварително, на място в хотела ще дойде държавен представител, пред който ще положим подписи, след това, разбира се, ще го отпразнуваме подобаващо😊.


Самолетът от Найроби каца на летището в Занзибар малко след 20 ч. вечерта, полетът е около час и половина. Чака ни усмихнат занзибарец на средна възраст, облечен в канзу (бяла роба) и куфия на главата. Въпреки нахлуващия вятър през отворените прозорци на колата, разхлаждане не се усеща, температурата е над 30 градуса. За секунди ставаме вир вода от влагата.

Занзибар е едно от местата по бреговете на Индийския океан, развили се благодарение на мусонната търговия - от октомври до април в посока от Индия към Източна Африка и от юни до септември в обратна посока. В продължение на векове моряците товарят в своите доу (африкански лодки с едно платно) дървен материал, кокосово масло, черупки от костенурки, слонова кост, а мусонните ветрове издуват платната им и ги отнасят към Арабския полуостров и Индия, от където след това се връщат обратно с подправки, благовония, коприна, фурми.






От своя страна през I-во хилядолетие пътешественици и търговци от Арабския полуостров и Индия започват да посещават източноафриканския бряг. Крайбрежието на днешна Танзания, както и островите от Занзибарския архипелаг стават част от областта Суахилски бряг и т.нар. цивилизация Суахили.


Привлечени от плодородните земи и пълните с риба води, много араби остават и се заселват в Занзибар, женят се за местни жени. Това преливане между културите се вижда веднага - лицата на местните жители са смесица от арабски и африкански черти, а в езика се преплитат различни арабски диалекти и африкански наречия. Самото име на цивилизацията Суахили е видоизменената арабска дума за множествено число на думата бряг, крайбрежие – сауахил.

Ислямът прониква в Занзибар още през 8–9 век, в момента почти цялото местно население изповядва ислям.
  



Отново имаме късмет да попаднем на приказлив посрещач😊. Докато пътуваме към хотела, на добър английски той потъва в историята на Занзибар през вековете, разказва ни за периодите, през които Занзибар е португалска колония, после част от султанат Оман, германска и британска колония. Разбира се, не пропуска да спомене, че Фреди Меркюри е роден в Занзибар, а ние смятаме да отидем в къщата му още на следващия ден. Това е едно от нещата, за които си мечтая от момента, в който решихме да дойдем в Занзибар.



Както се движим гладко по пътя и дори започвам леко да се унасям под напевите на мюезинът, който призовава за вечерна молитва от близката джамия, изведнъж колата започва да се клати и подскача. Завиваме в някакви коловози и ями, „улиците“ са много тесни, на места имам чувството, че минаваме съвсем до къщите (които са всъщност колиби) на хората. И тримата започваме да се оглеждаме леко притеснено къде точно ни води шофьорът и дали не се е объркал в тъмницата, но той бодро продължава да кара напред и да ни разказва за Занзибар. Точно в момента, в който вече сме убедени, че сме закарани някъде, където може би никой повече няма да ни намери, спираме пред една огромна порта.

Пристигнахме, не сме се загубили и не са ни отвлекли😊. Хакуна Матата!

Посреща ни Роуз - германската управителка на хотела. С нея уточнявахме предварително чрез имейли резервациите и организацията за сключването на брак в Занзибар. И тя е от приказливите, черпи ни с плодов коктейл и ни дава ключовете от стаите.

„Стаите“ са всъщност самостоятелни бунгала с по една просторна стая и баня в африкански стил – много дърво, цветни стени, шарени пердета. Усеща се ароматът на тропически цветя, които са разпръснати навсякъде из стаята и банята. Нашето бунгало е върху нещо като вишка на самия плаж, с тераса, през средата на която минава истинско дърво.



Гледка през прозореца от вътрешната страна на бунгалото

И така, сред белия плаж и безкрая на Индийския океан, заспиваме и сме готови за подвизи на другия ден😊.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…