Пропускане към основното съдържание

Черният пипер е зелен, белият – червен, а краставиците растат по дърветата

Когато се връщам от пътешествие, винаги си нося подправки от мястото, на което съм била. Няма как да пропусна да си донеса и от Занзибар - мястото, което в продължение на векове е център както на търговията с роби, злато и слонова кост, така и на търговията с подправки, развила се до такава степен, че през 19-ти век над 90% от карамфила в целия свят идва от тук. Не случайно Занзибар е известен и като „Остров на подправките“.


Много популярни сред туристите са обиколките из плантации за подправки. На тези обиколки, освен че могат да видят как се отглеждат и събират всякакви видове ароматни подправки и тропически плодове, посетителите могат да пипнат и да опитат от всичко, което расте в плантацията. Решаваме да се включим и ние в такава обиколка. Докато чакаме да дойде човекът, който ще ни заведе, вали силен дъжд. Все едно някой излива кофи с вода. След половин час дъждът спира изведнъж и ако не беше мокра земята, сякаш не е валяло изобщо.

Плантацията, в която ще ходим, се намира на 15-ина минути с кола от хотела ни. На мястото ни посрещат двама усмихнати младежи и обиколката започва. Единият е нещо като главен водач, който ни обяснява подробно за всяко растение, а другият му помага – събира подправките и реже плодовете.

Водачите ни са изненадани, че бързо разпознаваме подправките – карамфил, ванилия, канела, лимонена трева, индийско орехче. Водят ни до следващото растение, убедени, че този път не ни е познато. Водачът се навежда и пипа растението и когато то се свива, плясва с ръце и победоносно ни поглежда, очаквайки възторг и овации. Аз и Боги веднага съобщаваме, че това е мимоза. А когато добавяме, че го имаме и в България, той е вече тотално съкрушен. Явно мимозата е една от атракциите в обиколката и събира бурни аплодисменти и възклицания, от които този път ние безцеремонно го лишаваме☺. Това че разпознаваме повечето подправки не прави обиколката безинтересна, напротив – точно обратното. Изключително вълнуващо е да видим толкова много видове подправки на едно място и то в естествената им среда, а не в пакетчета☺. Все пак, за да не разваляме удоволствието на водача ни и да му дадем възможност да ни изненада, се правим, че не разпознаваме пипера и куркумата и дори като образцови туристи задаваме и въпроси. Лицето му грейва и той въодушевено започва да ни обяснява. Междувременно помощник-водачът носи бананови кори и ни прави от тях корони, чанти, гривни, пръстени и вратовръзка за Митко.



Една от най-ценните подправки, позната от древността, е пиперът. През Средновековието е толкова скъп, че дори служи като платежно средство, с него се плащат и данъци. Белият, черният и зеленият пипер са всъщност плодове на едно и също увивно растение. Цветът на пипера се определя от времето на обиране на плода и различните начини на обработка. Черният пипер е зеленият плод на растението. Обира се, когато все още не е узрял. Изсушава се на слънце, при което кожата на зрънцата се набръчква и става черна. Зеленият пипер се получава от зелените неузрели плодчета, обработени с оцет или саламура, за да останат зелени. Белият пипер са напълно узрелите и изсушени зрънца на растението, чиято червена обвивка се обелва.

Пипер

Пипер, снимка: Rainer Zenz - de.wikipedia.org, CC BY-SA 3.0

Макар че днес се гледа на индийското орехче най-вече като на подправка, в древността то се използва като стимулант. Това му действие се дължи на съставката миристицин, която в по-големи количества има наркотичен и халюциногенен ефект, предизвиква видения и усещания, подобни на усещанията при употреба на марихуана. Страничните му ефекти обаче са неприятни и могат да продължат до 48 часа, а при по-високи дози дори е отровно и силно токсично. Както пипера, в миналото индийското орехче също е много скъпа подправка, например в Англия продажбата само на няколко зрънца е можела да осигури финансова обезпеченост за цял живот. Дървото, на което расте, достига до 15 м височина. Плодът му е костилков, жълт на цвят, около 9-10 см. Отвътре има ядка, която е черна, обвита с червени меки нишки, наречени мацис. Те се отделят и продават отделно и имат по-фин и мек вкус и аромат. Етеричното масло, което се получава от индийското орехче, се използва в парфюмерията и фармацията.
 
Индийско орехче

Има ли краставици по дърветата? Има, и то по много. Краставиците със симпатичното име билимби растат на дърво, което достига до 10 м височина. Листата му са с еднаква дължина и ширина и са наредени като в редица. Краставичките растат директно от ствола. Използват се за салати, туршии, гарнитури, маринати, разхладителни напитки. Неузрелите плодове са ярко зелени и хрупкави, а зрелите са сочни и леко кисели, жълто-зелени или почти бели на цвят. Билимби се използват и за лечение на различни заболявания - тумори, ревматизъм, кашлица, диария, кожни обриви, венерически болести, ухапвания от отровни насекоми.
 
Краставиците билимби

Друго интересно дърво е анато, високо между 5 и 15 метра. Плодовете му са кръгли червени кутийки с бодли. Вътре в тях се намират най-използваните части на растението – семената. Анато има лечебни свойства – използва се при ухапвания от насекоми, слънчево изгаряне и други кожни раздразнения. В кулинарията се използва като оцветител. Водачите ни обясняват, че жените го използват като червило, трайността му на устните е около час. В родината на анато – Южна Америка, в древността се мажели с него по време на ритуали или преди битки.

Анато

Анато

За оцветяване се използва и куркумата. Има силно изразен оцветяващ в жълто ефект. Добавя се към ориз, къри, сладолед, яйца. Наричат я „шафрана на бедните“ заради приликата й с него и доста по-ниската й цена.
 
Куркума
 
Подправката, прославила Занзибар, безспорно е карамфилът. Дървото е вечнозелено и достига до 20 м. Приложенията му са толкова много, че е трудно с няколко изречения да се опишат. Като подправка се добавя основно към печива и при приготвяне на сладкиши, ликьори и горещи вина. Като средство за лечение се използва за различни болести - зъбобол, акне, високо кръвно, астма, артрит, болки в ушите и много други, дори рак. Използва се и при приготвяне на парфюми, маски за коса, масажни масла.

Карамфил

Ванилията е растение от семейството на орхидеите. Цветовете са най-често бели или жълто-бели, а плодовете са продълговати шушулки, които са готови за бране при достигане на 15-20 см дължина. Във ваниловите шушулки има по няколко черни малки семенца. Освен приложението в сладкарството, ванилията има много и различни други приложения в медицината, козметиката, диетологията, ароматерапията. Например пиенето на няколко глътки мляко или вода, в които има екстракт от ванилия, намалява тревожността, депресиите и стреса, както и се пие за спокоен сън. А ако в млякото или водата с ванилия се добави и малко захар, се превръща в приятна напитка за децата, която помага за сваляне на температурата. Ако пък човек се бори с диети и глад, помирисвайки ванилия, сладкият аромат достига до мозъка и подава сигнали за ситост и чувството на глад намалява. Обясняват ни, че в Занзибар използват ванилията и като естествен репелент против комари, като в пулверизатор я смесват с малко вода и след това си пръскат кожата, а сладкият й аромат отблъсква всякакви хапещи насекоми. Ванилията е силен афродизиак, още ацтеките са приготвяли от нея напитка за усилване на сексуалното желание и против импотентност.

Ванилия

Стигаме до една от любимите ми подправки – канелата. Дървото й достига до 10 м височина. Канелата се добива от вътрешния слой на кората на тропическото лаврово дърво, от която след дъждовния период се обелва тънко лико. По време на съхненето, ликото се навива на тънки рула и така се получават познатите ни ароматни канелени пръчици.

Канела

Сочен, сладко-кисел и много вкусен – такъв е плодът карамбола, наричан още и звезден плод, заради вида му. Когато се реже напречно, парченцата му имат формата на звезда. Дървото, на което расте, достига до 5 м. Карамбола съдържа големи количества витамин С. Може да се яде суров, както и да се пържи и запарва. Използва се за салати, маринати, сосове, гарнитури, дори и за приготвяне на вино.

Карамбола

Карамбола

Едно от най-популярните и използвани етерични масла – иланг-иланг, се добива от дърво със същото име, което е с височина до 15-20 м. Може да се развие и като храст. Цветовете му са събрани в гроздовидни съцветия, от 2 до 6 броя. Смятат го за „аромата на любовта“ със стимулиращо еротично действие, привлича любовта и положителната енергия. На много места по света младоженците се украсяват с венци от иланг-иланг, а с ароматния му дим опушват жилищата против скандали и раздори. Използва се за лечение на малария, подагра, високо кръвно, кожни инфекции и други заболявания.

Иланг-иланг

Кардамонът е храст от семейството на джинджифила, с височина между 2 и 4 метра. На трето място е по цена след шафрана и ванилията. Има силен аромат, необходимо е съвсем малко количество от него, за да се промени вкусът на храната. Много популярен е в арабските страни, където поднасянето на прясно смляно кафе с кардамон е един от изразите на гостоприемство. В Иран се добавя в чая.

Кардамон

Кардамон

Друго растение, от което се прави много приятен и ароматен чай, е лимонената трева. Тя може да се използва прясна или да се изсуши. Освен за чай, се използва като подправка за различни меса, морски дарове, къри.

Лимонена трева


Най-големият плод, който расте на дърво е джакфрут. Плодът може да достигне до стряскащите 35 кг, има случаи и на 50 кг, а самото дърво достига до 25 м височина. Използва се за салати, супи, десерти, а от листата се прави чай. Може да се консумира пресен, пържен или варен.

Джакфрут

Към края на няколкочасовата обиколка из плантацията, посядаме за почивка с напитка от кокосово мляко с подправки и събираме за спомен листа и кори от различни плодове и подправки.

Банан

Ананас

Хининова палма

Кокосови орехи

Кокосов орех

Кокосова палма



Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…