Пропускане към основното съдържание

Германски манастир "Св. Йоан Рилски"

Сгушен сред хълмовете на Лозенската планина, Германският манастир е едно от любимите ми места край София. „Открихме“ го преди 10-11 години, когато търсихме манастир около София, в който да кръстим сина ни. Щом попаднахме там, веднага решихме, че това ще е мястото, още повече, че синът ни носи същото име като името на светеца, на когото е кръстен манастирът. Оттогава го наричаме „нашия манастир“☺ и го посещаваме много често. Караме колела по пътеките в гората над манастира, правим си лежерни пикници под сянката на някое дърво на поляните наоколо, идваме редовно и само за да си сипем вода от чешмата в двора на манастира. Намира се съвсем близо до София, но когато си сред тишината на красивата гориста местност, имаш усещането, че си на стотици километри от големия град.


Известно е, че светецът Йоан Рилски е основател на Рилския манастир, но малцина знаят, че преди да се отправи към Рила, отшелникът живее няколко години в Лозенската планина. Именно на мястото, където е живял, през 10 век е построен Германският манастир, който носи неговото име – „Св. Иван (Йоан) Рилски“. Легендата разказва, че когато дошъл на мястото, бил много жаден, но наблизо нямало вода. Погледнал нагоре и възкликнал „Господи, водица“ и веднага шурнала лековита вода от аязмото.



От построяването си през 10 век, манастирът е разрушаван два пъти. Първият път е през 14 век, когато османските войски превземат София през 1382 г. Не е ясно кога точно е възстановен отново, но през 1469 г. вече е бил изграден, тъй като според написания от Владислав Граматик Рилски панегирик, когато пренасят мощите на св. Йоан Рилски от Търново в Рилския манастир, шествието нощува тук. През 17 век Германският манастир е едно от най-големите духовни и книжовни средища, където работят художници, преписвачи, преводачи. На това място е създаден и известният Германски сборник, дело на средновековния писател Никола Граматик. Сборникът се съхранява в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" и представлява ръкопис от 246 страници, които съдържат житията на Йоан Рилски и Йоаким Осоговски, както и църковни служби. За втори път манастирът е разрушен през 18 век от кърджалиите. Оцелелите монаси, заедно с местни хора, започват да го изграждат отново и през 1818 г. е построена малка, вкопана в земята църква, и няколко жилищни постройки. След Освобождението тогавашният игумен на манастира решава да го изгради отново. През 1886 г. старата църква е съборена и на нейно място е построена нова, която може да се види и днес. Иконите са много красиви и са рисувани от самоковските художници братята Иван и Никола Доспевски.


Манастирът е един от най-старите в България, но освен с историческата си стойност, впечатлява и с красивата природа наоколо. В двора има две големи секвои, посадени от княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза, при посещението им в манастира в края на 19 век. През 1936 г. цар Борис III също посажда дърво в двора.

Секвоите пред манастира, посадени от княз Фердинанд и княгиня Мария Луиза




Красотата на това място вдъхновява писателя Елин Пелин и той създава сборника с разкази „Под манастирската лоза" именно в Германския манастир, а първообраз на отец Сисой в едноименния разказ е монах от обителта. Ето как сладкодумно Елин Пелин описва атмосферата: „Всеки ден от ония дълги, лениви и спокойни манастирски дни ние двама обядвахме заедно вън под сянката на гъстолистната лоза - великолепно украшение на тая света обител. Тя разстилаше над нас благословените си вейки, както ливанските кедри се разстилаха над главата на Аврама, и ни правеше прохладна сянка. Нашите обеди бяха самостойни, чудесни съчинения на самого отца Сисоя, в които той примесваше покрай благовонните планински билки много от сладостта на своята мъдрост. Виното, към което скромният игумен имаше особена слабост, той предварително изстудяваше в чешмата, която пееше сладостно под сянката на три стари печални върби сред двора. На малката дървена масичка под лозата ние прекарвахме до вечерта в тихи и прояснени от вдъхновение разговори за бога, за света, за суетата на живота и загадката на смъртта.“





Германският манастир е част от Софийската Света гора и същевременно е подворие на манастира „Св. Вмч. Георги Победоносец-Зограф" в Атон. Този си статут мястото получава през 1928 г., когато се решава манастирът и принадлежащите му земи да бъдат преотстъпени за стопанисване на бедстващия по това време манастир в Атон. Затова и храмовият празник на манастира е на 1 ноември и е съгласно календара (т. нар. от нас „стар стил“), който следва Атонският манастир, вместо на 19 октомври, когато по календара, приет от Българската православна църква през 1968 г. (т. нар. „нов стил“) е денят на Св. Йоан Рилски.


Германският манастир е действащ, мъжки. До него се стига лесно по добре поддържан асфалтов път, намира се на 5 км от село Герман и на около 15 км от София.



Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…