Пропускане към основното съдържание

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Пътеката, успоредна на жп линията

За около половин час стигаме до жп спирката, която местните наричат с гръмкото име „гара“😊. Там има стара дървена пейка, малка постройка встрани от нея и други две постройки, почти разрушени. Пресичаме жп линията и след около 200 метра вървене през гората, стигаме до въжения мост.

"Гарата"😊

"Гарата"😊

Мостът е дълъг 260 м и се смята за най-дългия в България въжен мост. Изграден е на един от най-тесните участъци на язовир Студен кладенец и е единствената пешеходна връзка на село Лисиците с останалия свят. Няма пътища – останали са под водата, когато през 1954 г. започват да строят язовира. Преди време мостът, по който се стига до селото, е на друго място, но през 1993 г. водната стихия го отнася. Настоящият мост е сравнително нов, но поради това че е изложен на дъжд, сняг, вятър, дъските често загниват и се налага непрекъснато да се поправят.

Въженият мост

Въженият мост

Поглед към язовира през дървените дъски на моста

Гледка към язовира от въжения мост

Преминаваме моста и се озоваваме насред зелена поляна, на която кротко пасат овце и крави. От там по малка пътечка през широколистна гора стигаме до селото. На входа на Лисиците ни посреща стара чешма с петолъчка, сърп и чук.

Единствената указателна табела към селото

Старата чешма

Старата чешма


Не виждаме лисици😊, обаче и хора не виждаме, въпреки че постоянните жители са около 15. Може би тъмните дъждовни облаци, които са надвиснали, и очакваният дъжд, са накарали и малкото обитатели да се приберат по къщите си.

Малко след като пристигаме, наистина започва да вали, но за кратко, и даже след като дъждът спира, изгрява слънце.

В селото няма коли, няма и пътища. Улиците са всъщност пътеки, които криволичат между каменните зидове на къщите. Наоколо са зелени поляни и дъбови гори. Чувството, което ме обзема, е за пълно спокойствие. Тишината се нарушава единствено от звънците на животните, които пасат по хълмовете в далечината. Докато се разхождаме между близките до гората къщи, виждаме сърна, която ни поглежда и бавно се отдалечава, без да се плаши от нас.

Уличките в селото





Освен по въжения мост, другият начин да се стигне до селото е с лодка по язовира. Затова в почти всеки двор виждаме паркирана лодка.

Пред една от къщите се заговаряме с дядо, който прибира кравата си. Разказва ни, че селото се казва Лисиците, не защото в него има лисици, а защото е скрито като лисича хралупа. Макар повечето жители на Лисиците отдавна да са напуснали селото, животът тук продължава. Малкото останали се занимават предимно със земеделие и животновъдство. В центъра на селото се намира вековно дърво, на което са заковани туристически табелки с близките до селото интересни места. А те са много – скалният комплекс Читкая, средновековните крепости Вишеград и Моняк, пещерата Карангила и скалният некропол в село Широко поле, езерото с водните линии до село Летовник.

Дървото в центъра на селото

На връщане преминаваме отново по въжения мост, първоначалната ни идея е да се качим и до крепостта Моняк, но започва да вали пак и решаваме, че ще го направим някой друг път.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…