Пропускане към основното съдържание

Вулканът Дамаванд - персийски приключения, част I

Изгаряща дъха августовска жега, невероятно гостоприемни хора, неземни красоти, шарени пазари и много айран с мента😊. Ето така с едно изречение би могло да се опише двуседмичното ни приключение в Иран. Но всъщност и десетки страници да изпиша, няма да успея да предам дори и частица от преживените емоции в тази страна, в която ни останаха сърцата, и в която със сигурност ще се завърнем някой ден.

Преди да тръгнем, почти всички наши близки и приятели останаха шокирани от избора ни на дестинация. Пропагандата, изграждаща образа на Иран като страна, в която едва ли не още с пристигането си ще бъдеш арестуван или убит незнайно защо, си беше свършила добре работата. Както се убеждаваме по-късно, на място нещата изобщо не изглеждат по този начин. Разбира се, трябва да се уважават местните правила и порядки, както всъщност навсякъде. Нашата идея за изкарването ни в Иран е първо да изкачим връх Дамаванд, 5671 м, след което да прекараме останалото време в Техеран, Исфахан, Шираз, Персеполис. Свързваме се с агенция, която ни организира изкачването на върха и изваждането на необходимите разрешителни, а всичко останало – купуване на самолетни билети, резервации за хотели и т.н., организираме сами. Информирали сме се предварително, че по това време на годината е много подходящо за изкачване, но тъй като проверяваме прогнозата редовно, 10-ина дни преди заминаването ни забелязваме, че има непрекъснати валежи от сняг. Пет дни преди отпътуването получаваме притеснителен имейл от фирмата-организатор, че времето тази година е нетипично за сезона, с ежедневни неочаквани силни снеговалежи, ниски температури, бури и ветрове, и се налага да носим по-дебели дрехи от предвидените, както и котки.

Вулканът Дамаванд по пътя от Техеран към първия лагер

И така – трима сме, аз, Боги и Митко. Полетът ни за Техеран е в 20 ч. вечерта, с прекачване и престой около 3 часа в любимия ни Истанбул. Кацаме в Техеран малко след 7 ч. сутринта. В ръчния багаж аз и Боги сме си подготвили по един шал, който, след като слизаме, си заметваме на главите. Подготвени сме, че докато сме в Иран ще сме с дълги ръкави и кърпи на главите. Макар че по-късно установяваме, че двете с нея сме едни от най-облечените жени😊. Местните жени са с доста по-къси ръкави от нашите, а кърпите на главите са по-скоро със символично значение, отколкото да прикриват косите – слагат си ги така, че половината им коса е открита. Разбира се, има и крайно религиозни, облечени в черни чадори от горе до долу, но масово по улиците виждаме нормално облечени жени, с грим, дънки, цветни дрехи.

От агенцията, с която ще изкачваме върха, ни посрещат на летището. Оказва се, че освен нас тримата, още четирима човека ще бъдат в групата за изкачване, трима от които са пътували в същия полет от Истанбул. Всички се натоварваме в микробус и потегляме. Последният човек, който ще изкачва върха с нас, е пристигнал няколко дни по-рано и ни чака пред един хотел в Техеран, взимаме го и него и тръгваме директно за планината. Първата ни спирка е хижа Полор (Polour hut), разположена на височина 2270 м. Води се базов лагер № 1 и представлява голяма хижа, която е един от центровете на Иранската планинска федерация. Тук могат да се извадят разрешителни за изкачване на Дамаванд, ако не са извадени предварително. Намира се на 80 км от Техеран и с кола се стига по асфалтов път за час и половина. Ще прекараме в хижата няколко часа за почивка и лека аклиматизация. Пристигаме около 9 ч. сутринта, посрещат ни помощник-водачите Фархад и Ашкан, и двамата много лъчезарни и приказливи. С основния водач ще се срещнем по-късно през следващите дни, когато стигнем до последния лагер.

Хижа Полор - базов лагер № 1

В района на хижа Полор

Имаме нов приятел пред хижа Полор

Поднасят ни богата закуска с много чай, плодове, зеленчуци, сирене и нещо като мекици. Докато хапваме, в сладки приказки минават около 2 часа, почти никой не е спал в самолета през нощта и умората вече си казва думата. Настаняват ни в стая с 7-8 легла, има и баня, и тоалетна към нея, всичко е много чисто. Уж лягаме да спим, но аз не мога да заспя и чета книга. След около 4 часа ставаме и започваме да се приготвяме за следващия лагер. Взимаме само раниците и денковете с дрехите и обувките, които ще ни трябват за изкачването, другата част от багажа оставяме в хижата, на връщане ще си го вземем. Към 18 ч. се натоварваме в два пикапа, пригодени за планински пътища и тръгваме към следващия лагер, на който ще нощуваме – Гусфанд Сар (Goosfand Sar). Той се намира на 18 км, но пътуваме около час, тъй като пътят е стръмен и каменист. Лагерът е разположен на 3040 м височина, на мястото има голям заслон, разделен на две части, джамия, наречена Сахеб ал-Заман, и кошара. Може да се нощува в двете стаи на заслона, в джамията или в палатка, ако си носиш такава. Ток няма, водата е от топящите се снежници наоколо.
 
Корита за водата от снежниците

Този лагер се използва основно през лятото, защото зимата, когато има прекалено много сняг, е трудно достъпен и вместо него, се използва друг лагер. Бяхме чели, че на този лагер през лятото има много хора и е шумно, мръсно и претъпкано, но имаме късмет и точно тази нощ в лагера ще нощува само нашата група от 7 изкачващи се и двамата ни помощник-водачи.

Лагер № 2 - Гусфанд Сар

Джамията Сахеб ал-Заман в лагер № 2

Лагер № 2 - Гусфанд Сар

Кози в лагер № 2

Лагер № 2 - Гусфанд Сар и връх Дамаванд на заден план

Водачите ни приготвят вечеря, хапваме набързо и правим обиколка около лагера. От мястото се открива невероятно красива гледка към планината и няколко села в далечината. Може би тук е и мястото за малко повече информация къде точно се намираме.

Село на около 3000 м височина

Ние тримата сред величествените хребети на Алборз

Сред тишината и величието на Алборз

Връх Дамаванд, който ще изкачваме, е висок 5671 м и е най-високият връх в Иран и Близкия Изток, както и най-високият вулкан в Азия. Вулканът е полу-активен, в най-горната му част има изтичане на серни газове, виждат се пушеци и се усеща остра задушлива миризма на сяра. Намира се в планинската верига Алборз, която е в северната част на Иран и се простира от границата с Азербайджан покрай южната част на Каспийско море до границите с Туркменистан и Афганистан. Общата дължина на планинската верига Алборз е около 900 км, а ширината й - около 120 км. Състои се от три части: западна, централна и източна. Западната част се нарича Талеш и е с дължина около 200 км и с ширина около 32 км. В тази част се намират няколко върха с височина около или малко над 3000 м. С името Алборз обикновено се обозначава централната част на веригата, която е и най-високата. Дълга е около 400 км и широка около 120 км. Именно в тази част се намира вулканът Дамаванд (5671 м), който ще изкачваме. Източната част на планинската верига е с дължина 300 км и ширина около 80 км и се простира от югоизточния край на Каспийско море до планините Копетдаг на границата с Туркменистан. Представлява поредица масиви, най-високият от които е планината Шах Кух (3936 м). В крайния си източен участък веригата се свързва с Хорасанските планини. Понякога цялата верига се нарича планинска система Талеш-Алборз-Хорасан.

Вулканът Дамаванд

Растителността е богата, състои се предимно от гъсти букови гори, над 1700 м – дъбови, а на някои места се среща и див кипарис. Животните, които се срещат, са персийски леопард, вълци, глигани, мечки, рис, каракал, муфлони, диви кози, сърни, благородни елени. Сред видовете птици най-много са грабливите – орли, соколи, мишелови.

Прекарваме час-два навън и по-късно разгъваме спалните чували и се опъваме на земята в едната стая на заслона. Аз не мога да спя, както обикновено на такива места, и по-скоро придремвам и нощта ми минава в някаква просъница, отколкото в спане, но вече съм свикнала, че по време на изкачвания почти не спя. Нищо, после ще наваксвам.

На другия ден след закуска събираме багажа и сме готови вече за същинските изкачвания. Към 8 и половина потегляме към следващия и последен лагер № 3 – т. нар. "Нова хижа - Баргах Севом" (Bargah Sevom New Hut), разположен на височина 4250 м, където ще прекараме три нощи: две - преди, и една – след изкачването. Стигаме за около 5 часа.

По пътя към последния лагер

По пътя към последния лагер

Последен лагер - Нова хижа - Баргах Севом

Хижата е нова, построена е от Иранската планинска федерация, като е завършена през 2009 г. Условията в нея са много добри, разполага с няколко помещения за спане, оборудвана кухня, соларни батерии, добре поддържана външна тоалетна. Съвсем наблизо - на 30 м по-надолу, се намира „Старата хижа“, която също се използва, ние сме настанени в по-новата. Както и на предишния лагер, и тук може да се разпънат и палатки. Хижата е доста пълна. В помещението, в което ние ще спим на двойни легла, има около 50 човека😊. Ясно, и тази нощ няма да се спи от хъркащи. Показват ни леглата, оставяме си багажа и слизаме в кухнята за обяд.
  
Нашата част от помещението за спане в хижата😊

В кухнята е пълно с хора от цял свят – иранци, чехи, англичани, поляци, турци и българи в наше лице😊. Сядаме на маса при две момчета от Турция, които са изкачили връх Арарат преди няколко дни и сега ще опитат да изкачат и Дамаванд. Отново пием много чай и ядем вкусна зеленчукова супа и други неща. Запознаваме се и с основния водач. Той е на около 55-56 години и се оказва баща на помощник-водача Ашкан. Разприказваме се с различни хора и времето излита, става време за разпъване на спалните чували и лягане. Ток има, но се пуска за кратко по два пъти на ден - сутрин към 4 ч., когато тези, които ще изкачват върха същия ден, стават и се приготвят, и за малко вечер.

Изненадващо, но от 50-те човека в помещението се оказва, че само един хърка и той е от нашата група. Обаче така хърка, че стига и за 50-имата и нищо не помага - нито тапи, нито подсвирквания, подвиквания и всякакви други примляскващи и проскърцващи звуци, които издаваме.

На другия ден сутринта хъркащият е свежарка и готов за подвизи, а „спящите“, близо до него, сме с торбички до под носа и схванати вратове. Но пък иначе е много добродушен и забавен, как да му се сърдиш😊.

Днешният ден е определен за аклиматизация с изкачване до към 5000 м по маршрута, по който ще изкачваме и върха. Ще бъдем с единия от помощник-водачите – Фархан. Времето е хубаво, непрекъснатите снеговалежи от последните две седмици вече ги няма. Спокойно се приготвяме и към 9 ч. тръгваме. Движим се нормално, не бързаме, правим много снимки, много е красиво.

Вулканът Дамаванд

Любовта се отразява много добре на аклиматизацията

Златните хребети на Алборз

Златните хребети на Алборз

Целият преход отнема общо към 6 часа, така че в ранния следобед сме обратно в хижата за обяд и почивка. Остатъка от деня прекарваме в разходки около хижата и приказки с другите.



Преди да се е стъмнило, си приготвяме дрехите и раниците за утрешния ден, основният водач ни дава последни разяснения за изкачването и към 22 ч. лягаме. Историята с хъркането се повтаря, но този път някак успявам и да поспя малко.

И така, 28 юли 2015 - денят на изкачването. Ставаме в 4 сутринта, обличаме се дебело – термо бельо, зимни панталони, полари, пухенки, дебели якета. Закусваме към 4 и половина и в 5 тръгваме към върха с основния водач и помощник-водача Фархад. С групата ни от 7 човека, ще се изкачва и един иранец, на 43 г., който също се казва Фархад и е приятел на водачите. Той е с ампутиран десен крак, тъй като преди повече от 20 години е пострадал от изостанала от ирано-иракската война мина. Много е студено, има и вятър. Маршрутът ни е познат от предишния ден, но разликата е, че водачът налага още от началото много бързо темпо. Честно казано, не ни е много симпатичен, за разлика от помощниците му. На част от хората им е трудно това темпо и изостават. Изкачването няма никакви технически трудности, но през цялото време е стръмно. За кратко превалява сняг, но като цяло имаме късмет с времето, особено на фона на снеговалежите и бурите от предишните дни и седмици. След около 5 часа изкачване се разминаваме с мъж на около 65 години, който слиза. Поздравява ни, спира, разговаряме се от къде сме, с какво се занимаваме, питаме го колко остава до върха. Той е поляк и като разбира, че сме от България, искрено се радва. Продължаваме към върха, обнадеждени, че остава час и нещо. От време на време правим почивки за по 5 минути. Непосредствено под върха започва да се усеща силна и остра миризма на сяра, което затруднява допълнително дишането, което на височина от 5671 м и без това е достатъчно трудно. През няколко метра се виждат и малки гейзери, от които излизат серни изпарения и пушек.

Последни метри

Последни метри


Камъче от сяра

В 11 и половина сме на върха, т.е. изкачили сме се за 6 часа и половина. На върха има останки от някакви животни, които са закачени на една скала. Докато сме там и си правим снимки със знамето, от друг маршрут се качват няколко човека, оказва се, че са кюрди. Поздравяваме се взаимно за изкачения връх, те много държат да се снимат с нас и знамето ни и си правим няколко общи снимки. Въпреки че е с ампутиран крак, Фархад нито за секунда не показва колебание. Напротив, той е един от най-мотивираните и в изключително добра форма. Дори се шегува постоянно с това, че няма крак, и на една от снимките изведнъж си сваля протезата и ми я връчва тържествено да я вдигна. За пореден път се убеждавам, че границите на човешките възможности са само такива, каквито сам си поставиш, и че няма невъзможни неща. Уникален човек!

На връх Дамаванд, 5671 м

На връх Дамаванд, 5671 м

На връх Дамаванд, 5671 м

На връх Дамаванд, 5671 м

Водачът ни показва останки от животни върху скалата

Прекарваме на върха около час. Времето леко се разваля, започва да вали и сняг и се отправяме надолу. За 2 часа и половина успяваме да слезем до хижата. Там вече ни чакат с поздравления, топли супи и много чай и други течности.

Вечерта срещаме в хижата поляка, с когото се заговорихме в подножието на върха. Той също спи в нашето помещение. Оказва се, че това е Кшищоф Виелицки, един от най-великите световни алпинисти - петият човек в света, изкачил всичките осемхилядници и първият алпинист, изкачил Еверест, Кангчендзьонга и Лхотце през зимата! Разказва ни за познанството си с Христо Проданов и много интересни факти и случки.
Кшищоф Виелицки пред хижата

На другия ден сутринта събираме багажите и към 8 и половина тръгваме надолу към лагер № 2.

Последна снимка преди тръгване от лагер № 3

Там ни чакат, за да ни закарат до Техеран. Преди да тръгнем пием чай и си купуваме тениски с изображение на Дамаванд от едно малко момче, което продава различни сувенири. На път за Техеран спираме да си вземем оставените първия ден багажи, които не ни трябваха в планината.
 
Багажът е взет и натоварен в посока Техеран😊

След обяд пристигаме в Техеран. Взимаме си довиждане с останалите от групата, тъй като всички си тръгват още същата вечер, а ние се настаняваме в хотела в Техеран, в който ще останем следващите няколко дни.

И така - първата част от иранското ни приключение завършва с успешното изкачване на Дамаванд, предстоят ни вълнуващи дни в Техеран, Исфахан, Шираз и Персеполис. Но първо ни предстои сериозна баня и дълбок сън, без хъркащи и без среднощни ставания😊!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…