Пропускане към основното съдържание

Село Пирин - разкази за змейове под капките на есенния дъжд

Сгушени в планината къщи, тесни улички, дървени плевни, песни и разкази за змейове и невести под капките на есенния дъжд с юзче домашна ракия. Добре дошли в село Пирин!

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Имало едно време един змей, който се спускал в селото от връх Ореляк и крадял невести. Веднъж грабнал мома Стана от хорото и я завлякъл в пещера под селото. Родила там момата син на змея, нарекли го Гинчо. Той бил много силен и имал крила на гърба си. Построил къща (Гинчовата къща), сложил в основата й три огромни камъка и заживял в нея. Водил епични битки с други змейове-пришълци и успял да ги убие. След последната си битка със змея, който убил баща му, той изоставил къщата и заживял високо над селото, в района на връх Ореляк. Всички се страхували, че и той ще започне да краде невести като баща си и затова две от майките намазали дъщерите си с билка, от която да погрознеят.

Това е легендата за Гинчовата къща, която местните наричат още и Змейовата къща. В момента в нея не живее никой, но пиринчани вярват, че до ден днешен Гинчо живее над селото и гони буреносните облаци, за да пази селото от градушки.

Гинчовата (Змейовата) къща

Село Пирин се намира на около 30 км от град Гоце Делчев, високо в планината. Както много други български села, и в Пирин някога кипял живот. Само допреди 50 години, жителите му са над 2500. В миналото селото е един от големите центрове на черна металургия в района, с 11 металургични пещи, 5 самокова (съоръжения за преработка на желязо) и 30 ковачници за подкови, пирони и земеделски сечива. Сега в селото живеят предимно възрастни хора.

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Докато обикаляме из тесните улици, тук там виждаме баба, тихо приседнала на пейка пред къщата си, или се разминаваме с дядо, който тегли магаренце. По пушеците от комините се разбира кои къщи са обитаеми. В малките дворове са подредени тикви и нарязани дърва. Мирише на печени чушки, на есен и уют. В центъра на селото, на пейка пред смесения магазин, старци седят и си говорят. Няколко кучета кротко спят в краката им. Река Пиринска Бистрица, която минава през селото, сякаш отнася със себе си и малкото звуци, които долитат от тишината. Времето е застинало.

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Река Пиринска Бистрица

Река Пиринска Бистрица

Имаме късмета да отседнем в къщата на Любимка Бисерова, една от певиците от известното трио сестри Бисерови. Народната певица е родом от Пирин и преди години решава да се завърне и да възроди живота и традициите в селото. Прави опити да организира фестивали за народни танци и песни, захваща се и с туризъм. Къщата й за гости се намира в началото на селото. На домашна ракия и вкусни гозби, сладкодумно ни разказва легенди за селото, за важната му роля в Илинденско-Преображенското въстание от 1903 г. Разказва ни и за прадедите си, единият от които е поп Стамат, близък съратник на Яне Сандански, а другият – ковчежник на четата, и двамата загинали в метежите покрай въстанието. Местното население се укрива в църквата „Св. Николай“ по време на Илинденско-Преображенското въстание и така се спасява от посичане и от пожарите, запалени от турците. Поп Стамат обаче не успява да се скрие в църквата и остава в дома си, където е убит за назидание на въстаналото население. Църквата е с много красиви и запазени икони и иконописи. Построена е през 1885 г. Днес е светиня за селото и всяка година на 2 ноември се прави курбан.
  
С Любимка Бисерова в къщата й за гости

Гледка към селото от терасата на къщата

Гледка към селото от терасата на къщата

При Любимка Бисерова

При Любимка Бисерова

Църквата "Св. Николай", в която се укрива местното население по време на въстанието

Църквата "Св. Николай", в която се укрива местното население по време на въстанието

Самият Яне Сандански също намира смъртта си в село Пирин - през 1915 г. на път от Роженския манастир за Неврокоп остава да пренощува в селото, но на другия ден е убит от засада. Днес на мястото има паметна плоча, а местните разказват, че преди Яне Сандански да тръгне сутринта, конят му рови с копита в земята и пръхти, и дълго време отказва да тръгне, предчувствайки гибелта на стопанина си.

Пейо Яворов също пребивава в селото. И той е сподвижник на Яне Сандански и се укрива от османците в близка пещера. Именно там пише книгата си „Хайдушки копнения“.

В къщата на Любимка Бисерова отсядат приключенци от цял свят, има и редовни посетители, като адвоката, с когото се запознаваме, и който от няколко години по време на ловния сезон, пътува всяка събота и неделя от София до село Пирин, за да ловува из планината заедно с местната дружина. В къщата отсядат и не малко снимачни екипи, омагьосани от красотата на селото. В Пирин са снимани няколко филма, един от които е „Писмо до Америка“. За да спаси живота на катастрофиралия си приятел, главният герой издирва песен, която според легендите възкресява. Във филмите, които се снимат в селото, участват и много от местните жители, като баба Неда, която докато сме в къщата на Любимка Бисерова, идва всяка сутрин да я навести на по кафенце с един пръст ракийка - „за адет“, както казва баба Неда.

С баба Неда

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Село Пирин

Още един интересен факт, който разбираме от Любимка Бисерова, е, че в село Пирин все още съществува единственото в България двугласно оплакване на покойници.

И така, няколкото дни сред магията на село Пирин се изнизват неусетно, но ще се върнем отново още след седмица, за да изкачим най-високия връх в Среден Пирин - връх Ореляк. А кой знае – може пък и да срещнем в подножието му и змея Гинчо😉.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…