Пропускане към основното съдържание

Връх Ореляк - величественият страж на Среден Пирин

Топъл есенен ден в началото на октомври. Потегляме за втори път през последните десет дни към магичното село Пирин. Седмица по-рано, когато прекарахме няколко дни в селото, то ни завладя с дивата си природа, легендите за змейове и откраднати невести, къщите, накацали от двете страни на река Пиринска Бистрица. Отново се настаняваме в къщата на известната народна певица Любимка Бисерова. Този път целта ни е да се качим на връх Ореляк, най-високия връх в Среден Пирин.

Село Пирин

„Дойде ли есен, не ходете в бижутерията, за да видите злато. Отидете в парка.“ - Мехмет Мурат Илдан

Ранната есен винаги е била любимият ми сезон. Пък и аз съм си „есенно чедо“, родена съм в края на октомври. А както казва писателката Луси Монтгомъри – „Толкова съм щастлива, че живея в свят, в който има октомври!“😊

След шумното, пълно с адреналин и забързани дни лято, когато сякаш задължително трябва да си весел и щастлив, с тихи меки стъпки идва есента. Обува дебелите чорапи, завива се с топъл шал и бавно се настанява с книга в ръка край пращящия огън на камината. Денят се скъсява, животът в природата забавя своя ритъм. Сетивата ни стават по-чувствителни към нещата, които ни заобикалят. Усещаме полъха на вятъра покрай лицето, мириса на безшумния дъжд, дочуваме проскърцването на дървото в двора. Да оставим есента да проникне в нас и да ни донесе уют, топлина и хармония, вместо да се оплакваме и да й се съпротивляваме. Време е за вглъбяване и презареждане. Есента е мирис на печени чушки и зряла тиква, на първи пушеци от комините и пукане на дърва в печката. Какво по-красиво от ранната есен, събрала в себе си цветовете и красотата на всички сезони?!






Както и предишния път, Любимка Бисерова ни посреща изключително гостоприемно. Печката бумти, домашната ракия е вледенила чашите, топъл хляб стои завит с кърпа на масата. Адвокатът-ловец, с когото се запознахме миналата седмица, също е тук. Обхват на телефоните почти няма, телевизор има, но никой не иска да го включва. Вечерта минава сред разговори, песни и смях.

На другия ден сутринта, познатата ни от миналата седмица баба Неда е дошла. Радва ни се сякаш сме стари приятели. Любимка ни е приготвила за закуска мекици със сладко от малини и домашно сирене. Аз обикновено не закусвам, но в този случай няма как да не хапна и аз.

Меките непарещи слънчеви лъчи вече огряват наоколо. Есента е нашарила планинските склонове с жълти, кафяви, зелени и червени багри. Време е за връх Ореляк😊.

Името на върха се свързва с легенда за млада орлица. Всяка година тя отглеждала своите рожби в непристъпно гнездо на западния склон на върха. Веднъж обаче ловец стигнал до гнездото и откраднал малките орлета. Когато майката се върнала в гнездото с храна за малките си и не ги намерила, тя изпаднала в ужас и започнала да ги търси. Видяла ловеца покрай местността Добро поле, който носел удушените орлета. Нахвърлила се яростно върху него, избола му очите и после го разкъсала на парчета, които вятърът разнесъл из Добро поле. Орлицата разперила криле и се върнала при гнездото, където от мъка се вкаменила. И наистина, като се погледне от село Пирин, връх Ореляк прилича на вкаменен орел.

Невярващите на легендата за вкаменената орлица разказват, че върхът се нарича Ореляк заради орлите, които кръжат над него и гнездят по стръмните му и непристъпни северозападни склонове. За съжаление, след построяването на радиотелевизионната кула на върха, тези птици все по-рядко могат да се видят там.

Връх Ореляк се споменава и в легендата за Гинчовата къща в село Пирин. Местните разказват, че змеят Гинчо, който построил къщата, живее в пещерата Змейовата дупка в подножието на върха и гони буреносните облаци, за да пази селото от градушки. Пещерата е достъпна само за добре подготвени катерачи, а районът около нея е изключително красив.

Връх Ореляк е висок 2099 м и е най-високият връх в Среден Пирин. Нарича се още Орелек и Орльови скали. Издига се на север от връх Баба и на северозапад от връх Чала и е единственият двухилядник в Среден и Южен Пирин. Представлява триглав купол, чиито западни склонове се спускат много стръмно към долината на река Пиринска Бистрица, а югоизточните – по-полегато към местността Добро поле. Ниската част на северните склонове е в обхвата на резерват Ореляк. Въпреки че билото е голо и скалисто и има оскъдна тревиста растителност, през лятото могат да се видят много красиви планински растения, сред които ароматният пирински чай (sideritis scardica), известен и като мурсалски чай.

Има няколко маршрута за изкачване на върха. Най-популярният е този от хижа Попови ливади, до която се стига по добре поддържан асфалтов път.

Хижа Попови ливади

Пред Хижа Попови ливади

От хижата до върха се следва червена маркировка, направена от хижаря на хижа Попови ливади Митко Пирнарев. Пътеката, по която се движим, е много красива. Първата половина преминава през гората, а втората е на открито. Скоро след началото на маршрута, стигаме до беседка, от която се открива чудесна гледка към върховете отсреща – Мутóрок, Ушите и Свещник, и към равнините край Гоце Делчев.

Към връх Ореляк

По пътеката виждаме бивша станция на БТК, сега частен имот

Към връх Ореляк

Към връх Ореляк

Към връх Ореляк

Беседката, малко след началото на маршрута

Към връх Ореляк


За около два часа стигаме до върха, без да срещаме други хора. Във всички посоки се откриват невероятно красиви гледки - Северен Пирин, Рила, Родопи, Боздаг, Южен Пирин, Славянка, Беласица и Огражден. Радиотелевизионната кула, за която споменах по-горе, е изградена почти на самия връх. Височината й е 96 м. Докато се изкачваме, не забелязваме, но сега виждаме каква отвесна пропаст надолу представляват западните склонове на върха.

Към връх Ореляк

Към връх Ореляк

Към връх Ореляк

Радиотелевизионната кула, построена почти на върха

Към връх Ореляк

Към връх Ореляк

Гледки от връх Ореляк

Гледки от връх Ореляк

Гледки от връх Ореляк

Гледки от връх Ореляк

Гледки от връх Ореляк

Гледки от връх Ореляк

На връх Ореляк

На връх Ореляк

Връщаме се по същия маршрут - за по-малко от два часа стигаме до хижа Попови ливади, където сме си оставили колата, и оттам – обратно в село Пирин, където ще прекараме още една уютна вечер в приятна компания.

    

Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…