Пропускане към основното съдържание

УШИ, (КРИВО)НОС, ГЪРЛО

"Уши, нос, гърло" е известно понятие за лекар-специалист в областта на оториноларингологията (леле, как успях да го напиша това нещо?!😊). В този кратък разказ също си имаме уши, нос и гърло, даже носът е и крив, но не става въпрос за споменатия лекар, а за три красиви и интересни села, които се намират в различни части на България.


Често пътуваме без конкретна посока и причина, просто палим колата и тръгваме нанякъде.

И така, един съботен ден в началото на октомври потегляме от София в посока Кюстендил. След час и половина вече сме високо над града, в южните склонове на Кобилската планина, без да сме се разминали с нито една друга кола през последния половин час. Изведнъж на пътя се появява табела "Уши". А, сега де, какви са тия „уши“ в нищото?! Ами Уши си е село на около 1300 метра надморска височина, свито в гънките на три планински възвишения – Чардак, Родина и Езеро. Погледнато от по-високо, селото прилича на ухо, затова и името му е Уши или поне така ни обяснява единственият човек, когото срещаме малко след като подминаваме табелата, и с когото се заговаряме, след като спираме да го попитаме дали пътят продължава нанякъде след селото.

Районът е много красив, във всички посоки се откриват прекрасни гледки към планинските хълмове наоколо.

Село Уши се състои от няколко разпръснати махали, намира се само на 3 км от границата със Сърбия, в областта Кюстендилско Краище, а жителите му са 16. Както повечето села в България, и в Уши някога са живели повече от 500 души. Училището, построено през 1893 г., отдавна е пусто. Църква също няма. Автобуси от Кюстендил пътуват до селото само в събота и неделя, а хляб докарват единствено в понеделник, сряда и петък в единия от няколкото малки магазина. В центъра има войнишки паметник в чест на загиналите войници от селото в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.



Второто село, което участва в настоящия разказ, е Кривонос. Намира се в Западна България и също като село Уши е в планински район. Надморската му височина е 1073 метра и е заобиколено от планините Любаш и Стража, както и от хълмовете Могила и Чеверлюга.
До Кривонос има редовни автобуси от близките градове – Брезник (15 км) и Перник (35 км).
В селото живеят около 15 души, които отглеждат картофи, боб и чушки. През зимата обаче остават само шестима.

През 2004 г. в Кривонос е построена нова църква – „Св. Николай Мириклийски“, а в подножието на връх Любаш е изграденият през XIX в. манастир „Св. Никола“.

Естествено, това, което най-много ни вълнува, е защо селото се казва Кривонос. И както обикновено, когато искаме да разберем нещо, прибягваме до най-лесния начин – питане на местни😊. Веднага сме осведомени от приказливата баба, която срещаме, че името на селото идва от историята за двама братя, които харесвали една и съща мома, но не могли да се разберат и накрая се сбили. Единият се отървал със счупен нос, а другият – със счупено ребро. Този със счупения нос останал в селото, а другият – този със счупеното ребро, отишъл в съседно село, което оттогава станало село Ребро.

Освен красивата природа и чистия въздух, в района около селото има много неща, които може да разгледа човек – Врабчания водопад, ждрелото на река Ерма, манастира „Св. Никола“, който вече споменах, язовирите Брезнишки извор и Лилянци.

На връх Любаш е намерена каменна брадва от неолитната епоха и фрагменти от праисторическа керамика и се знае, че там е имало праисторическо селище. В местността Градището на връх Любаш са намерени и плочи с надписи, тухли и монети, смятани за останки от късноантично селище. Има данни и за пещера, която се намира на върха, но входът й още не е открит. В горите на хълма Чеверлюга пък са намерени кости от животно, за които се смята, че са отпреди 10 000 г. Така че определено си заслужава човек да се разходи из района.

По пътя за село Кривонос

По пътя за село Кривонос



На тръгване от Кривонос минаваме и през споменатото в историята за двамата братя село Ребро😊.


И накрая стигаме до село Гърло. То също се намира близо до град Брезник, в полите на Гребен планина. За разлика от Уши и Кривонос, където живеят по 15-16 души, в Гърло жителите са около 70.

Местните разказват две версии за произхода на името на селото. Според първата - селото се казва Гърло, защото се намира в т.нар. „гърловина", образувана от планините, обграждащи селото. Втората версия е, че името идва от дълбокия древен храм-кладенец, който се намира в покрайнините на сегашното село.

Храм-кладенецът е изключително важен обект за националното и световното културно наследство. Представлява куполен подземен храм-обсерватория на слънцето и небето. Открит е през 1972 г. от екипа на професор Димитрина Митова-Джонова, която го датира от ХІІ в. пр.н.е. и го свързва с културата нураги, от която най-голям брой запазени паметници днес има на остров Сардиния в Италия. Извън Сардиния подобни храмове са рядкост и са открити само на няколко места - село Гърло; остров Кеос, Гърция; полуостров Крим в Украйна; Тунис; и Палестина. При разкопките на храма-кладенец през 1972 г. е открита и масивна римска баня, която се намира на около 70 метра от мястото на храма.

През Средновековието името на селото е Гръло - така е изписано и в т.нар. „Попстефанов поменик от 1744-1812 г.“.

Село Гърло е възникнало в близост до праисторическо селище. При разкопки в района са намерени останки от антични сгради и надгробни могили, фрагменти от праисторическа керамика, както и други артефакти.

За съжаление старата църква „Св. Йоан Рилски“ е затворена от близо 30 години, когато умира местният поп, и оттогава в селото няма духовник.





Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…