Пропускане към основното съдържание

В царството на пеперудите - разходка до Връдловския и Голешкия манастир във Видлич планина

Когато се говори за „отиване на планина“ в представите на човек обикновено изникват планини като Рила, Пирин, Стара планина, Витоша. По-голямата част обаче от общо 227-те планини, масиви, ридове и възвишения в България са непознати и имената им не говорят почти нищо на повечето хора. Но макар и по-ниски, те не отстъпват по красота на високите си събратя и незаслужено остават в сянка.

Една такава планина е Видлич. Намира се в Западна България, между долината на река Нишава и десния ѝ приток Височица, и разделя географските области Забърде и Висок. За съжаление само 10% от тази красива планина се намира на територията на България. След териториалните промени според Ньойския договор от 1919 г. и откъсването на Западните покрайнини от България, останалите 90% попадат на територията на Сърбия. Най-високият й връх е Басарски камен, 1375.50 м и се намира на сръбска територия, а най-високата точка в българската част на планината е връх Вучибаба, 1294 м.


На границата със Западните покрайнини, в южните склонове на Видлич планина се намират селата Връдловци и Голеш, на разстояние 2-3 км едно от друго и на около 15 км от град Годеч. Решаваме да отидем до тях, защото разбираме, че съвсем близо и до двете села има стари манастири и можем да съчетаем разходка в планината с разглеждането им.

Разстоянието от София до село Връдловци е около 60 км, а първият манастир, до който сме решили да отидем, е Връдловският манастир „Св. пророк Илия“. Той се намира съвсем близо до селото – на няма и километър. Оставяме колата в селото и от жп подлеза тръгваме наляво по черен път, който стига до жп линията. От там до манастира вървим по пътека, която се движи над линията.

Правим тази разходка в края на месец май и всичко е зелено и разцъфнало, носи се ароматът на цветя и билки. Както често ни се случва на местата, на които ходим, и тук не срещаме никой. Спокойствие, тишина и безвремие. Това, което ми прави най-силно впечатление обаче, е, че е пълно с пеперуди! Големи, малки, бели, жълти, шарени, всякакви! От детските си години не съм виждала толкова много и разноцветни пеперуди на едно място. В последните метри до манастира леко се изкачваме нагоре.

По пътя към Връдловския манастир

По пътя към Връдловския манастир

По пътя към Връдловския манастир

По пътя към Връдловския манастир

По пътя към Връдловския манастир

Връдловският манастир „Св. пророк Илия“ не е действащ, но всяка година на 20 юли, когато е Илинден, хората от околността се събират и правят курбан.

Сегашната църква е изградена върху основите на по-стара такава, но за съжаление няма свидетелства за историята на манастира назад във времето. Черквата е малка, с каменен градеж, отвътре е изрисувана със стенописи.

Връдловски манастир "Св. пророк Илия"

Връдловски манастир "Св. пророк Илия"

Връдловски манастир "Св. пророк Илия"

Връдловски манастир "Св. пророк Илия"

Връдловски манастир "Св. пророк Илия"

Връдловски манастир "Св. пророк Илия"

Връдловски манастир "Св. пророк Илия"

Връдловски манастир "Св. пророк Илия"

Връдловски манастир "Св. пророк Илия"

Връдловски манастир "Св. пророк Илия"

Връдловски манастир "Св. пророк Илия"

Около манастира е обрасло с треви и шубраци. Докато отивам да разгледам остатъци от някаква малка постройка на 20-30 метра от манастира, почти стъпвам върху една змия, кротко навила се в треволяка.


Връщаме се по същата пътека до село Връдловци, където сме си оставили колата, и продължаваме към Голешкия манастир. На път за манастира минаваме през село Голеш. То е малко селце, разделено на няколко махали.

Село Голеш


В центъра на селото се намира църквата "Св. Йоан Кръстител", построена през периода 1896-1900 г. Тя е с три кубета. За да се построи църквата, трима местни жители ипотекират нивите си и изтеглят заем от банка в Цариброд. По-късно всички жители на селото събират парите, които техните съселяни дължат, и ги връщат на банката.

Църквата "Св. Йоан Кръстител" в село Голеш

В една от махалите на село Голеш – махалата Батлак, се намира манастирът „Св. Николай Летни“, към който сме тръгнали. Както и за Връдловския, така и за Голешкия манастир също няма информация кога е създаден първоначално и каква е историята му през годините. Това, което се знае, е, че е възобновен в края на XIX в. след сън на баба Джунка (някои я наричат Джонка) от село Голеш. За нея местните разказват, че яздела кон по-добре от мъжете, че била жена с характер, която всички слушали. Баба Джунка започва да сънува всяка нощ, че до селото има манастир, и да чува глас, който й казва, че трябва да се разкопаят основите му и да се изгради отново. Хората от селото започват да копаят на различни места наоколо, но нищо не намират. Една нощ баба Джунка вижда, че гори огън на хълма над махалата Батлак и веднага буди мъжа си. Той отива да копае и още при първата копка се появява зидът на стар манастир. След няколко дни на мястото намират олтарен камък с текст, който и досега не е разчетен, и оброчен кръст. След няколко години – на 9 май 1896 г., синът на баба Джунка – Цветко, съгражда манастира отново и оттогава на тази дата хората от селото правят курбан пред църквата.

Манастирът е действащ, но няма монаси.

Голешки манастир "Св. Николай Летни"

Голешки манастир "Св. Николай Летни"

Голешки манастир "Св. Николай Летни"

Голешки манастир "Св. Николай Летни"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…