Пропускане към основното съдържание

Исфахан - персийски приключения, част III

Сутрешен полет от Техеран за Исфахан. Докато се движим към паспортните гишета се сещам за спечелилия няколко оскара филм „Арго“, направен по действителен случай за спасяването на шестима служители на американското посолство в Техеран по време на ислямската революция в Иран от 1979 г. Героят на Бен Афлек (който е и режисьор на филма) извежда успешно бегълците от летището под носа на страховитите митничари.

Настроени сме за сериозни проверки на международното летище Махрабад в Техеран и сме приготвили всичко – паспорти, билети, торбичките с течности на удобно за изваждане място. Да, ама не, както казваше известният журналист Петко Бочаров, лека му пръст. Не ни проверяват изобщо - нито багажа, нито нас, дори паспортите не ни искат никъде, само разпечатките с електронните билети показваме на едно място и се качваме на самолета. Можеше съвсем други хора да се качат вместо нас, чак обидно да ти стане, че изобщо не ни проверяват😊 - все пак сме в Иран, според всички предварителни приказки всичко трябваше да е много строго, да ни проверяват навсякъде и за всичко, пък те даже и на летището не ни закачат.

Табела на туристическа агенция на техеранското летище

Разстоянието, което прелитаме, е около 350 км, полетът е кратък и за по-малко от 40 минути пристигаме в Исфахан. Както и в Техеран, екскурзоводът, когото сме уговорили предварително, е дама – казва се Бахар, на не повече от 28-30 години и ни чака усмихната на летището с табела с имената ни. Въпреки че е едва 8 сутринта, вече се усеща августовската жега и влага. Минаваме за кратко през хотела, за да си оставим багажа и да си вземем душ, и вече сме готови за подвизи в Исфахан😊.

Опитай да не съжаляваш за времето текущо.
Душата си недей мъчи ни с минало, ни със идущо.
Съкровищата свои харчи, дорде си жив,
Защото пак на оня свят ще стъпиш неимущ ти.

Омар Хайям


Няма как в пътепис за Исфахан да не спомена прочутия ирански поет, математик, астроном, лекар, енциклопедист Омар Хайям. В наши дни той е познат главно като поет, но приживе е известен най-вече като астроном. Омар Хайям живее и твори близо 20 години в Исфахан, след като през 1074 г. селджукският султан Малик Шах I и неговият везир Низам ал-Мулк го канят в Исфахан да ръководи изграждането на голяма обсерватория. Създава и карта на звездното небе, която за съжаление днес е изгубена.

През XI век в Исфахан живее и работи и известният лекар, философ, поет, естествоизпитател и музикант Ибн Сина, популярен с латинизираната форма на името си – Авицена.
Исфахан е град на 2500 години, столица на Персийската империя по времето на династията на Сефевидите между XVI-ти и XVIII-ти век. Град, наричан в древността „половината свят“. В момента е третият по големина град в Иран. Разположен е в подножието на планината Загрос, на 1574 м надморска височина, в плодородната долина на река Заяндеруд. През Исфахан преминават важните търговски пътища, които в древността свързват Китай с Османската империя и Персийския залив с Русия.

Първото, което ще разгледаме, е джамията Джаме („Петъчната джамия“). Бахар ни обяснява, че преплитането на различните архитектурни стилове правят Петъчната джамия с купола Тадж ал Мулк един от най-интересните и стари паметници в Иран. Затова от 2012 г. джамията е включена в списъка с паметници на културата на Юнеско. А площта й от над 20000 кв. м я прави една от най-големите джамии в света. Дворът е с размери 170 на 140 м с четири айвана, ориентирани по посоките на света. Строителството й започва през 771 г. и до края на XX век нееднократно е достроявана и реконструирана.

Дворът на Петъчната джамия

Дворът на Петъчната джамия

Макет на Петъчната джамия

Петъчната джамия

Мукарнас - нагънат свод, характерен елемент в традиционната арабска и персийска архитектура

Мукарнас - нагънат свод, характерен елемент в традиционната арабска и персийска архитектура

Петъчната джамия

Петъчната джамия

Петъчната джамия

След Петъчната джамия продължаваме към арменския квартал Джулфа, където се намира арменската катедрала Ванк и музея към нея. Кварталът е много приятен, пълен е с малки сладкарници, магазини, ресторанти, има и много православни църкви. Пълното име на църквата е Катедрален храм на Светите сестри, а името "ванк", което на арменски означава "храм", постепенно се превръща в официално наименование на катедралата. Построена е в началото на XVII век по времето на сефевидския шах Абас I Велики и е главен храм на арменската църква в Иран.

Катедралата Ванк

Катедралата Ванк

Входът на катедралата Ванк

Катедралата Ванк

Катедралата Ванк

Малка птица нас една от камерите в катедралата Ванк

Музеят към катедралата съдържа над 700 ценни експоната, сред които: указ на шах Абас I за създаване на арменския квартал Джулфа; няколко други указа на шах Абас I, чрез които се осъжда преследването на арменци; първата печатна книга в Иран; картини, гоблени, чаши, костюми от епохата на Сефевидите, както и различни снимки, документи и предмети, свързани с турския геноцид над арменците от 1915 г. На мен едно от най-интересните неща в музея ми е най-малката книга в света, тежаща само 0.7 гр.

Входът на музея към катедралата Ванк

Музеят към катедралата Ванк

Музеят към катедралата Ванк

Картина на вулкана Дамаванд, който няколко дни преди това изкачихме😊

Музеят към катедралата Ванк

Музеят към катедралата Ванк

Най-малката книга в света в музея към катедралата Ванк

Знамена на държавите, признали арменския генозид. Българското знаме не е сред тях.

Почти обяд е и решаваме да хапнем някъде, преди да продължим обиколката на Исфахан. Малко сме уморени вече от жегата и от обикалянето, и влизаме в първия ресторант, който виждаме съвсем наблизо. Още отвън се усещат примамливи аромати на подправки и вкусни манджи. Вътре е хладно, поръчваме си веднага и любимия ни откакто сме в Иран айран с мента. Докато обядваме, Бахар ни разказва за себе си и семейството си, за това къде е пътувала извън Иран, какви хобита има. Гледайки срещу себе си това младо усмихнато момиче, пълно с планове и мечти, с което си говорим като стари приятели от години, за пореден път си давам сметка колко измислени, изкуствени и вредни са всички насаждани предразсъдъци на база религия, етнос, държава.

Вкусно😊

Следващата ни цел е Мостът на 33-те арки (Si-o-se-pol), един от 11-те моста в Исфахан.

Тръгваме по главния булевард „Чахан бах“, който ни отвежда до него. Мостът е построен през периода 1599-1603 г. по време на управлението на шах Абас I Велики и с дължината си от 297.76 м е най-дългият мост над река Зайандеруд.

Улични кутии за благотворителност, каквито има навсякъде в града

На път за моста - статуя, чиято физиономия ни прилича изключително много на певеца Дони😊

Мостът на 33-те арки

Мостът на 33-те арки

Мостът на 33-те арки

Мостът на 33-те арки

Мостът на 33-те арки

Мостът на 33-те арки

Мостът на 33-те арки

Съседният мост Хаджу (Pol-e Khaju) е един от най-красивите в Исфахан. Построен е през 1650 г. по времето на сефевидския шах Абас II върху основите на по-стар мост. Има 23 арки, дължината му е 133 м, а ширината – 12 м.

Мостът Хаджу

Малко разхлаждане в августовските жеги под моста Хаджу

Вече е следобед, жегата и влагата направо ни спират дъха, почти никой няма по улиците, температурата е над 40 градуса. Решаваме да се приберем и ние за няколко часа в хотела на хладно.

По-късно вечерта излизаме на разходка в района на моста Хаджу, който е особено красив по това време, тъй като 23-те му арки са осветени. Към 22 ч е, жегите са отминали и всички са навън. Цели семейства с деца, баби, дядовци, кучета са насядали по тревата. Отвсякъде се чува висок говор и смях, децата тичат и играят наоколо, бебета с боси крака спят в колички или на одеяла на тревата. Всички си носят кошници с храна, чайници, някои даже си носят и телевизори. Някакъв вид нощен пикник, който продължава до късно през нощта. Това е нормална практика за най-горещите летни месеци.

Мостът Хаджу вечер

Нощен пикник

Някои си носят и телевизори😊


Първото място, на което отиваме на другия ден, е дворецът Чехел Сутун. Намира се край дълъг воден басейн сред много зеленина в центъра на парк. Името му означава „40 колони“ и идва от 20-те колони, поддържащи двореца, чието отражение във водата отпред ги прави да изглеждат като 40. Построен е през XVII век по времето на шах Абас II. Залите в двореца са украсени с фрески, изобразяващи събития от сефевидската епоха. В централната част на двореца се намира залата за приеми на шах Абас II. Стените и таванът й са украсени с орнаменти в сини, червени, смарагдово зелени и златни тонове. За украса на интериора на двореца са използвани няколко килограма злато. Дворецът също е един от обектите в списъка на Юнеско.

Дворецът Чехел Сутун

Дворецът Чехел Сутун

Дворецът Чехел Сутун

Дворецът Чехел Сутун

Дворецът Чехел Сутун

Дворецът Чехел Сутун

Фино почистване на огледалните стъкълца в двореца

Време е и за най-голямата забележителност в Исфахан. Това е площадът Нагш-е Джахан, наричан още Имамски площад. До Ислямската революция през 1979 г., когато шах Пахлави е свален, площадът се казва Шахски площад. Съвременният облик на площада се оформя през XVI-XVII век, след като шах Абас I Велики през 1589 г. премества столицата на Иран в Исфахан и започва активно строителство.

Площад Нагш-е Джахан е едно от най-големите обществени пространства в света, смайващо с красотата си. Не случайно също е включен в списъка с обекти на културното наследство на Юнеско. По средата на площада има огромен фонтан.

Площад Нагш-е Джахан

Площад Нагш-е Джахан

В южната част на площада се намира Имамската джамия (Шахската джамия), най-високата сграда в Исфахан с височина на главния купол от 52 м. Построена е за период от 30 години през XVII век по времето на шах Абас I. Красотата й както отвън, така и отвътре, е смайваща. Украсена е с уникални мозайки, орнаменти и картини. Най-впечатляваща е акустиката вътре - дори и шепот от другия край на джамията се чува ясно. Много често някой от посетителите застава в центъра и започва да пее. Точно това се случва и докато ние сме вътре - мъж на около 60 години почти ни разплака с изпълнението си на оперна ария, невероятно изживяване.

Имамската джамия

Имамската джамия

Имамската джамия

Имамската джамия

Имамската джамия

Разтърсващо изпълнение на ария в Имамската джамия

В източната част на площада е джамията „Шейх Лотфолах“, също изградена по времето на Абас I Велики. Тя е сред най-изящните паметници на иранската архитектура по време на Сефевидите. Джамията няма минарета, а синьо-бежовият й купол е изключително красив и е украсен с мозайка с цветя и лози.

Джамията "Шейх Лофтолах"

Джамията "Шейх Лофтолах"

В западната част на площада, срещу джамията „Шейх Лотфолах“, се намира дворецът Али Капу. Той представлява правоъгълна сграда на 7 етажа, като до всеки от етажите се стига по спираловидно стълбище. На шестия етаж се намира музикалната стая с дълбоки ниши в стената, които създават ефекта на акустиката. Тук шах Абас I Велики се наслаждава на различни музикални изпълнения и концерти. От терасата на двореца се открива невероятна гледка към площада.

Дворецът Али Капу

Музикалната стая в двореца Али Капу

Гледка от терасата на двореца Али Капу

Гледка от терасата на двореца Али Капу

В северната част на площада е Големият исфахански покрит базар. Той се простира на почти два километра и предлага цялото изобилие от произведения на изкуствата, занаятите и кулинарията – керамика, бродерия, ръчно тъкани килими, щамповани тъкани, кована мед, всякакви плодове, зеленчуци, подправки, меса, сувенири. Пълно е с кафенета и малки ресторанти. Едно от нещата, с които ще запомня Исфахан, и Иран като цяло, е невероятно вкусният сладолед, който хапваме навсякъде, особено любим ми става този с шафран.

Базарът в Исфахан

Базарът в Исфахан

Базарът в Исфахан

Базарът в Исфахан

Базарът в Исфахан

Базарът в Исфахан

Базарът в Исфахан

Базарът в Исфахан

Базарът в Исфахан

Базарът в Исфахан

Базарът в Исфахан

Базарът в Исфахан

Базарът в Исфахан


Как нежно вятърът целува на розата страните,
Как светли са лицето мило, поляните, реките!
Отминалото не обсъждай! Изтляха му следите.
Живей щастливо във момента! Как хубави са дните!

Омар Хайям


Базарът в Исфахан


Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…