Пропускане към основното съдържание

Случки с полети

Покрай спомените за първия ми полет със самолет, се замислих и за други пътувания и си направих малка класация с различни случки с полети😊.


Най-комичен полет – от Истанбул, Турция до Налчик, Русия

Август 2016 г. Група от 10 човека. Отиваме в Русия да изкачваме най-високия връх на Европа – Елбрус в Кавказ. Пътуваме от Истанбул за Налчик с турска авиокомпания. Още преди да кацнем на летището и преди изобщо да се е приземил самолетът, десетина лели със забрадки и кошници под мишници, като излезли от руски филм от 70-те, започват да стават и да се редят на опашка между седалките, все едно са в междуградски автобус и спирката им всеки момент ще дойде. Изобщо не отразяват 10-минутните крясъци на турските стюардеси по микрофона всички да седнат незабавно и продължават невъзмутимо да си чакат прави кацането и да се бутат към изхода. В крайна сметка кацаме в този вид, добре че приземяването е меко и не се налага да спасяваме търкалящи се между седалките лели. Малко по-късно се разбира и причината, поради която руските лели се бутат да слизат първи. Часът е към 3 през нощта, полетът ни е единственият, който каца по това време, и въпреки че би трябвало да ни обработят бързо, отнема часове да преминем паспортния контрол и да излезем от летището. Залата за пристигащи е малка, има три паспортни гишета. Служители с фуражки щракат на пишещи машини и един човек се обработва за около 10-15 минути. Няма никакъв ред, всички се бутат отпред и колкото и да си мислим, че сме на някаква опашка, все се оказваме последни. Лелите с кошниците са първи, явно си познават порядките и затова още от самолета бяха заели позиции☺. Въпреки че е посред нощ, изморени сме от път, чакане и безсъние, картинката е толкова нелепа, сюрреалистична и комична, че ни напушва жесток смях. В този момент пред едно от паспортните гишета вече 15-та минута стои Юли от нашата група – лекар на около 55 години, а срещу него сериозна дама с фуражка упорито щрака с един пръст на пишеща машина, все едно му пише автобиография. Изведнъж на голата му глава каца незнайно от къде огромен скакалец. Юли не го усеща изобщо и продължава да стои невъзмутимо пред гишето със сериозна физиономия и скакалеца на главата си като брошка. Смехът ни вече става истеричен, започваме да викаме на Юли, който ни гледа недоумяващо и се чуди защо ръкомахаме и какво му сочим. В един момент разбира, че има нещо на главата и започва да се върти, но скакалеца продължава да си стои като залепен на главата му.

Седмица по-късно, на излитане от същото летище, отново имаме комични преживявания, този път, свързани с багажа ни, който трябва да разнасяме от гише на гише, където първо го мерят, после му лепят стикери и накрая си го занасяме сами до самолета😊.

Налчик

Кавказ

Терскол

Терскол

Най-страшен полет - от София за Амстердам през Виена

Командировка до Амстердам. Аз и моя колежка от фирмата, в която работя тогава, пътуваме във време, когато в цяла Западна Европа върлуват бури и ежедневно се отменят полети заради ураганни ветрове. Полетът е под въпрос, но в крайна сметка излитаме. През цялото време самолетът се тресе от турбуленция и пропадаме, всички стюардеси са седнали и завързани с колани, много стресова и тягостна обстановка. Наближаваме Виена и трябва да кацнем, но се оказва, че летището е затворено. Позволено е кацане само на самолетите, които са в непосредствена близост до летището. Като нашия. Самолетът се насочва за кацане, но имам чувството, че всеки момент ще се разпадне, тресе се жестоко. Вече се вижда пистата и точно когато трябва да кацнем, самолетът изведнъж се изстрелва обратно рязко нагоре, почти във вертикално положение. Пълен кошмар – всички хора крещят, няколко от багажните клетки се отварят и падат чанти и дрехи. След известно време самолетът застава в по-нормално положение и прави нов заход за кацане. При първия опит не успява, защото ураганите са толкова силни, че го избутват и не може да кацне в точния момент и не му остава достатъчно писта. Прави втори опит, но уви – отново не успява и отново се издига като изтребител нагоре. Цялото това упражнение се случва и трети път, вече съм пред припадане, устните ми са разкървавени от хапане, сърцето ми ще изскочи, ушите ми бучат. На четвъртия опит най-накрая успяваме да кацнем във Виена! Това обаче не е краят на пътуването. Трябва да стигнем до Амстердам. Летището във Виена е затворено и се налага да прекараме няколко часа в самолета, докато се успокоят ветровете и се появи възможност за излитане. Когато такава възможност все пак се появява, излитаме и отново целият полет е с турбуленции, напрежение и стрес. Но поне успяваме да кацнем от първи опит в Амстердам.

След тази командировка ми се появи страх от пътуване със самолет, какъвто до този момент не бях имала. И до ден днешен при всяко излитане и кацане се сещам за това кошмарно пътуване и се впивам в седалката като кърлеж и стискам до посиняване страничните дръжки😊.

София

София

Храм паметник "Св. Александър Невски", София

Най-„инфарктен“ полет – от Милано за Лисабон

Септември 2017 г. Трима сме и пътуваме за Мароко. Трябва да излетим в 7:30 сутринта от София за Милано, от където след 3 часа престой да излетим за Лисабон, а от там - за Маракеш. Спокойни сме, имаме достатъчно време между полетите. Всичко е прекрасно, докато не обявяват закъснение на полета от София. Първо с половин час, после с още половин час, после с още 40 минути и накрая спират да дават информация. Единственото, което разбираме, е, че самолетът има технически проблем и се работи за отстраняването му. И така още час и нещо. Вече сме отчаяни, започваме да търсим възможности за други връзки и полети. Ако си изпуснем първия полет, означава, че изпускаме и следващите два, никой няма да ни чака, полетите са на различни авиокомпании, а дори и да са на една и съща, закъснението вече е толкова голямо, че няма да ни чакат. Цялата ни програма в Мароко се проваля, ако не успеем да стигнем до Маракеш до края на деня. От другия ден сутринта започваме изкачване на връх Тубкал в Атласките планини и всичко е предварително уредено – транспорт, водач, хижа. Не успеем ли да стигнем навреме, ще ни се провали цялата организация.

В крайна сметка самолетът от София за Милано излита, но точно по времето, когато би трябвало да излети и следващия ни полет от Милано за Лисабон. Омърлушени и изнервени, през цялото време на полета, обсъждаме вариантите за по-нататъшното ни придвижване. Намерили сме други самолетни билети, много по-скъпи, които планираме да купим като кацнем в Милано. Полетът е кратък и след около час сме в Милано. В момента, в който влизаме на летището, виждаме на таблото, че полетът ни за Лисабон все още не е излетял и мига за „boarding“. Явно и той има закъснение около час. Само с ръчен багаж сме – всеки от нас носи по една 35-40 литрова раница. Също така сме се чекирали предварително за полета и билетите са ни на телефоните. Всичко това е чудесно, но на таблото пише, че времето, за което се пристига до въпросния изход за Лисабон, от мястото, на което се намираме в момента, е 18 минути. С тежките раници на гърбовете и с планинските обувки започваме нечовешки спринт. Тези минути ми се губят, не знам как тичаме и какво правим, единственото, което знам е, че пристигаме за 4 минути, вместо за обявените 18, и буквално нахлуваме секунди, преди земната стюардеса да опъне лентата и да затвори изхода. Докато се придвижваме бавно в ръкава към самолета, виждаме, че идват още няколко човека, явно също от закъснели полети, но не пускат никого повече. Буквално на косъм бяхме. Въпреки че вече сме в самолета и всичко е наред, поне още половин час сърцето ми бие в гърлото, а ръцете и краката ми треперят от стреса и спринта.

Все пак стигнахме в Мароко😊


Шефшауен

Сахара

Най-изненадващ полет – от Техеран за Исфахан, Иран

Изненадващ е не полетът, а пълната липса на каквато и да е проверка на летището в Техеран. Нито на документите ни, нито на багажа. Изобщо не ни искат паспортите, нито минаваме през каквито и да е детектори. Единственото, което показваме, са разпечатките, които сме направили, с потвърждението на резервациите ни. А ние очакваме сериозни проверки, все пак сме в Иран - според всички предварителни приказки всичко трябва да е много строго, да ни проверяват навсякъде и за всичко, даже едва ли не да ни арестуват за най-малкото нещо😊. Сещаме се и за спечелилия няколко оскара филм „Арго“, направен по действителен случай за спасяването на шестима служители на американското посолство в Техеран по време на ислямската революция в Иран от 1979 г., чието действие се развива именно в Техеран. Героят на Бен Афлек (който е и режисьор на филма) извежда успешно бегълците от летището под носа на страховитите митничари.

Техеран

Дворецът Голестан, Техеран

Вулканът Дамаванд

Базарът в Исфахан

Най-кратък полет – от Занзибар до Дар ес-Салам, Танзания – 21 минути

Според гугъл най-краткият международен полет е между два града, разположени от двете страни на Боденското езеро. Единият град е в Швейцария, а другият – в Германия, а полетът между тях продължава само осем минути.

Моят най-кратък полет е доста повече - цели 21 минути, и е между остров Занзибар и най-големия град в Танзания и столица до 2003 г. – Дар ес-Салам. Полетът е много кратък и малко след като се издигаме до необходимата височина, започваме леко да се спускаме. Но явно политиката на танзанийските авиолинии е такава, че дори и за кратки полети трябва да се предложат храни и напитки на пътниците и още докато се издигаме, стюардесите започват да препускат с колички между редовете и буквално да замерват пътниците със сокчета в кутийки и торбички със сандвичи. Доста забавна гледка😊.

Стоун таун, Занзибар

Занзибар

Занзибар

Занзибар

Най-„заспал“ полет😊 – от Дар ес-Салам, Танзания за Истанбул, Турция

Полетът е нощен, но в салоните на летището пускат, чак когато до полета остават по-малко от 2 часа. Ние сме там 6 часа по-рано и няма къде да ходим с багажа. Времето е топло, изморени сме и решаваме да изчакаме на пейките пред летището – да си четем книги и да дремнем. Има и други хора, някои лежат на пейките, други четат и си работят на компютрите. Няколко часа се борим със съня, ходим за напитки, четем, но в крайна сметка и ние заспиваме. И то дълбоко. По едно време, няколко часа по-късно, в просъница чувам как някой много деликатно подвиква нещо. След известно време става по-настойчиво и накрая осъзнавам, че чистачът подвиква на нас. Скачам веднага и осъзнавам, че сме останали само ние тримата отпред на пейките и човекът се опитва да ни събуди, за да не си изпуснем полета. Явно нашият полет е последният за тази нощ. Веднага хукваме към терминала за излитане и в последната минута се класираме. Да е жив и здрав чистачът, който ни събуди😊!

Истанбул

Истанбул

Истанбул

Истанбул

Най-любим полет – всеки един полет, с който се завръщам у дома след поредното приключение😊.





Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…