Пропускане към основното съдържание

Шираз – персийски приключения, част IV

Предварителният ни план е да пътуваме от Исфахан до Шираз с нощен влак. Информацията, с която разполагаме, е, че влаковете са бързи, чисти и удобни и затова разочарованието ни е голямо, когато разбираме, че точно този ден нощен влак няма и трябва да пътуваме с автобус. Нямаме друг избор, не искаме да отлагаме пътуването за друг ден и затова купуваме билети за първия автобус за Шираз, който тръгва на обяд.

Незнайно защо си представяме претъпкан стар автобус, с който ще пътуваме цял ден. Това, което виждаме обаче, е съвсем различно. Автобусът е нов, чист и просторен, местата са разположени в две колони, като едната е с единични седалки, а другата – с двойни, и местата са за общо 18 човека. Разстоянието между редовете е огромно, седалките се разтягат и се превръщат в легла. Освен нас тримата, има само още шест човека. Такъв голям автобус за толкова малко хора😊! Вярно, че Иран е на II-ро място в света по залежи на природен газ (след Русия) и на IV-то по богатство на нефт, но все пак цената от 7 лв на човек за разстояние от 600 км в полупразен автобус с всякакви удобства с деветима пътници ми изглежда невероятна. Тук е мястото да вметна, че цената на 1 литър бензин е 27 стотинки, което пък прави Иран III-тата държава в света с най-ниски цени на горивото (след Венецуела и Саудитска Арабия).


Пътуването минава неусетно и привечер сме в Шираз. Настаняваме се в хотела и нямаме търпение да се поразходим наоколо. Улицата около хотела е оживена, пълно е с хора, колички с плодове, ядки и всякакви сладкиши. Както и в предишните градове, хората бягат от високите температури през деня и излизат на разходка вечер.



На другия ден се запознаваме с Лесан, мъж на около 55 години, с когото сме се договорили предварително да бъде наш гид през следващите няколко дни.

Най-често срещаното определение за Шираз е, че това е градът на поезията, виното и розите. Дали поради факта, че съм учила подробно арабска и персийска литература и с интерес съм изследвала живота и творчеството на персийските поети Хафез и Саади, родени в Шираз, или поради някакви мои романтични възприятия за града, още преди идването ни в Иран очаквах с голямо нетърпение дните, които ще прекараме в Шираз.

Градът се намира в южен Иран, административен център е на провинция Фарс. Разположен е в долина, в близост до планинската верига Загрос. Много зелен, с прекрасни паркове, уханни розови градини, кипариси, водни лилии и портокалови дръвчета. Преди Ислямската революция от 1979 г. Шираз е обграден от лозя и се произвежда вино от известния сорт сира. За съжаление, след революцията по-голямата част от лозята са изкоренени.

В древността Шираз е важен търговски център, а в средата на XVIII-ти век, по време на управлението на Карим хан, е столица на Иран. През този период страната процъфтява, а в столицата Шираз се строят великолепни джамии. Тогава са изградени и гробниците на персийските поети Хафез и Саади. Въпреки че самият Карим хан не е образован, той покровителства науката и поезията.

Планът ни за деня е да разгледаме няколко от джамиите, гробниците на Хафез и Саади, градината Ерам, цитаделата на Карим хан и базара.

Докато пътуваме към първото място, което ще видим - гробницата на Хафез, Лесан ни обяснява, че населението на Шираз е около 3 млн. души, като основната част са мюсюлмани-шиити, но има и около 20 хил. евреи, както и малки групи, изповядващи бахайство и зороастризъм.

Персийският поет, философ и мистик Хафез е роден в Шираз през XIV век. Живял е в голяма бедност, баща му умира, докато той е още дете, и от малък работи, за да се изхранва. Посвещава голяма част от газелите и рубаите си в младежките си години на девойка, в която се влюбва. „Хафъз“ на арабски означава човек, който знае Корана наизуст, и постепенно това се превръща в официалното му прозвище. Чак след неговата смърт, творчеството му е събрано в сборника „Диван“, който се определя като връх в средновековната персийска поезия. Умира в Шираз. Съвременният вид на гробницата е завършен през 1935 г. Намира се в любимата на поета градина с рози Мусалла („място за молитва“, да, и нашият връх Мусала означава същото), която той често споменава в поемите си. Въпреки че има хора, мястото е много тихо и спокойно. Зеленината е обгърнала всичко наоколо, чуват се птици. От векове иранците използват „Диван“ на Хафез за гадаене - отварят на произволна страница и намират там търсените отговори. Смята се, че на гроба на поета гадаенето е най-точно. И наистина около нас виждаме много хора, които са поседнали на тревата и са отворили сборника. Лесан ни предлага да пробваме и ние и след няколко минути се озоваваме с изящно подвързана книга в ръка. Какво ни предсказа книгата обаче, е тайна😊.

В централната част на комплекса се намира красива арка, под която е положен ковчегът на Хафез. В комплекса има също библиотека, книжарница, чайна и гробище. 

Гробницата на Хафез - арката, под която се намира ковчегът

Ковчегът с тялото на Хафез

Гробницата на Хафез - арката, под която се намира ковчегът
  
След гробницата на Хафез, следва гробницата на другия велик персийски поет – Саади, роден и живял в Шираз през XII-XIII век. Най-известните му произведения са Бустан (Плодна градина) и Гюлестан (Градина на розите).

Гробницата на Саади се намира сред градина с цветя и кипариси и изглежда много внушително. Първоначално поетът е погребан в малко бедно предградие на Шираз. По-късно, в началото на XIV век, на мястото на сегашната му гробница, е изградена надгробна могила, където е положен ковчегът. Именно там поетът прекарва по-голямата част от живота си. Според пътеписите на пътешественика Ибн Батута, който пише за гробницата на Саади няколко години след смъртта му, на гроба на поета започват да идват много поклонници, които смятат водата от извора до могилата за целебна. Съвременната гробница е построена през 1952 г. и е изобразена на банкнотата от 100 хил. ирански риала.

Гробницата на Саади

Гробницата на Саади

Гробницата на Саади

Гробницата на Саади

Гробницата на Саади

Гробницата на Саади - ковчегът с тялото

В Иран се намират девет т. нар. „персийски градини“ и всички те са част от културното наследство на Юнеско. Стилът им е характерен за дворцовите комплекси и е вид парково изкуство. Една от най-красивите персийски градини е градината Ерам в Шираз. Площта й е 110 хил. кв.м. Градината и дворецът Кавам (Qavam House), който се намира на територията й, са изградени през XIII век. В момента Ерам е Ботаническа градина към Ширазкия университет. В градината има изобилие от овощни дръвчета, цветя и храсти. Нар, мушмули, портокалови дръвчета, райска ябълка, орех, кайсия, бадем, ябълка, дюля, круша, фурми. А също и кедър, бор, клен, върба, топола, евкалипт, лаврово дърво. Едно от най-впечатляващите неща са прекрасните розови градини в западната и северозападната част на градината, в които има над 300 сорта рози. Усеща се и уханието на ириси, здравец, бегония и още стотици видове цветя.

Градината Ерам

Градината Ерам

Дворецът Кавам в градината Ерам

Дворецът Кавам в градината Ерам

Градината Ерам

Градината Ерам

Градината Ерам

Градината Ерам

След градината Ерам се насочваме към цитаделата на Карим хан.

Карим хан е основател на династията Занд и управлява Иран в средата на XVIII век. Както вече споменах, тогава страната е в разцвет, а Шираз се превръща в столица. В началото крепостта се използва като жилище на Карим хан, по-късно за известно време е затвор, а в момента е музей.

Цитаделата се състои от военна и жилищна част. Има тераси, стаи, басейни, фонтани, градини, както и голяма баня и сервизни помещения. Заобиколена е от крепостна стена с изкопан ров около нея, и четири кули. Едната кула е наклонена, подобно на кулата в Пиза, и се смята за туристическа атракция.

Цитаделата на Карим хан

Цитаделата на Карим хан

В градината на цитаделата

Цитаделата на Карим хан

Цитаделата на Карим хан

Време е да видим и някои от красивите джамии.

Първата, която посещаваме, е джамията Насир ал-Мульк (Nasir al-Mulk Mosque). Наричат я и Розовата джамия, заради розовите плочки, които се използват за вътрешната облицовка. Построена е по време на управлението на династията Каджар през втората половина на XIX век.

Джамията Насир ал-Мульк

Джамията Насир ал-Мульк

Джамията Насир ал-Мульк

Джамията Насир ал-Мульк
  
Джамията Шах Чераг е изключително красива и важен духовен център. На мястото, на което се намира джамията в момента, през IX век са убити братята Амир Ахмад и Мир Мухамад, синове на седмия имам и братя на имам Реза. През XIV век на мястото е построена джамията Шах Чераг, която се превръща в място на поклонение, а джамията-гробница е облицована с разноцветни стъкълца, които придават изключителен блясък. Когато влизаме в женската част на джамията, се чувствам като в огледален лабиринт. Една от поклонничките забелязва, че съм чужденка и дискретно се приближава до мен, усмихва ми се и започва да ми разказва за джамията и да ми показва различни цветни стъкла по стените.

Джамията Шах Чераг

Джамията Шах Чераг

Джамията Шах Чераг

Джамията Шах Чераг

Джамията Вакил е построена в средата на XVIII век по време на управлението на Карим хан и династията Занд. Вместо обичайните четири айвана, джамията има само два - в южната и северната част на големия открит двор.

Джамията Вакил

Джамията Вакил
 
В близост до джамията Вакил се намира базарът със същото име, който е и най-големият базар в Шираз.







Вече е привечер и последното място, на което отиваме, е портата „Коран“ (Qur'an Gate). Тя се намира на североизточния изход/вход на града, по пътя към градовете Мердести и Исфахан. Смята се, че всеки минал през нея, ще се завърне жив и здрав. В горната й част има специална стая, където се съхранява Коранът, заради което портата носи това име.

Портата "Коран"

Портата "Коран"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…