Пропускане към основното съдържание

"Лакме" - индийска приказка за забранена любов

Вярвате или не, но снощи бях за няколко часа в Индия. Дори се върнах два века и половина назад във времето и попаднах в колониална Индия в средата на XVIII век. Прекарах неусетно три часа и половина в компанията на върховен жрец на бог Брама и младата му дъщеря; красив английски офицер; индийците, борещи се за освобождение от британския колониализъм; и английските нашественици.

Как всъщност успях да стигна до Индия?

Ами, много просто - с билет, но не за самолет, а за операта "Лакме" в Софийската опера и балет😊. 

Пред сградата на Операта

Пред сградата на Операта

Фрагмент от фасадата на Операта

Избрах точно това представление заради силния интерес към Ориента, който имам още от дете. За мен това е магичен свят на султани и махараджи, вълшебни лампи, летящи килимчета и джинове.

Какво разбрах предварително за операта "Лакме"?

Неин композитор е французинът Лео Делиб. За първи път операта е представена на 11 април 1883 г. в Гранд опера в Париж и разказва за събития, случили се близо век по-рано от момента на написването й. Премиерата на българска сцена е на 13 септември 1936 г. в Софийската опера и балет. През 1956 г. операта се появява отново, този път на сцената на Старозагорската народна опера, а през 1961 г. е третото българско представяне на "Лакме" - в Русенската опера. 

Нямах конкретни очаквания, тъй като отдавна не бях ходила на опера, но определено бях нетърпелива и развълнувана. 

И така, денят на представлението дойде. Тръгваме към операта по-рано, тъй като се притесняваме, че заради неочакваните за края на месец март обилни снеговалежи може да има задръсвания и да закъснеем. Доста сме подранили, но така пък имаме време за чаша бяло вино и спокойно да разгледаме обстановката. 

Първото нещо, което ми прави впечатление, е младата публика. Не знам какво съм очаквала да видя, но се учудвам, че навсякъде около мен виждам млади хора. При това усмихнати и облечени с официални дрехи. Хм, има нещо притеснително в това, че такива неща ми правят впечатление, би трябвало усмихнати хора с хубави дрехи да е нещо нормално, а не някакво събитие😊. 

Разбира се, веднага ми прави впечатление и обстановката. Много светло и празнично, високи и пищно украсени тавани, плътни завеси в цвят бордо. Тоновете са меки и ненатрапчиви, но в същото време остава усещането за цвят и уют.
Взимаме програма, заемаме местата си и приказката започва.

Таванът в Операта


За какво се разказва?

"Лакме" е красива приказка за забранена любов, дълг, чест, кърваво отмъщение, саможертва. Действието се развива в средата на XVIII век, когато индийците се борят за освобождение от британския колониализъм. Главните герои са Нилаканта - върховен жрец на бог Брама, неговата млада дъщеря Лакме и красивият английски офицер Джералд, в когото тя се влюбва. Дълбоко в непроходимата гора е скрит таен храм, където индийците, водени от Нилаканта, се молят на Брама за помощ в борбата им срещу англичаните. Именно в този храм, сред дивата красота на природата, двамата влюбени се срещат за първи път. Следват драматични събития и обрати, които в крайна сметка довеждат до трагичния край на историята.




Към края на представлението си спомням сцената от филма "Хубава жена", когато героинята на Джулия Робъртс се разплака от вълнение при срещата си с операта за първи път. Помня и репликата на героя на Ричард Гиър, който й каза, че има два типа хора - такива, които се влюбват завинаги в операта, и такива, които остават безразлични. Е, ако това са възможните два варианта, аз определено съм от първия тип хора.

А докато ние сме потънали в магията на "Лакме", навън е станало още "по-пролетно"😊.


И тъй като съм египтолог и скоро ми предстои поредното пътуване до Египет, нямам търпение за нова среща с операта, след като се върна. Избрала съм "Аида" от Джузепе Верди. Точно като за египтолог😊 - действието се развива в Египет, а една от версиите е, че е написана по случай откриването на Суецкия канал. Етиопска принцеса в Египет, завоевател, тежки избори - достатъчно интригуващо. Очаквам с нетърпение😊!



 

Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…