Пропускане към основното съдържание

Персеполис - персийски приключения, част V

Точно когато започвам да пиша този разказ, синът ми, който е в V-ти клас, учи по "История и цивилизации" за Персийската империя. Отварям учебника му и виждам снимки на Дарий I, на колони, релефи и стенописи от Персеполис и всичко ми изглежда много далечно, някак като "за учебник". После поглеждам моите снимки от Персеполис на същите колони и релефи, и времето, пространството и разстоянията изчезват - отново съм в Иран и отново усещам 40-градусовите температури и влагата през онзи августовски ден, когато се разхождаме покрай останките от древната столица на могъщата Персийска империя.


Персеполис се намира на около 60 км от Шираз и 870 км от Техеран. Тръгваме рано сутринта от хотела в Шираз и за около час пристигаме в Персеполис. Отново сме с Лесан, който беше наш гид и в Шираз.


 
Всъщност Персеполис е гръцкото име на града. Персийското е Парса и означава "град на персите". Изключително архитектурно достижение от времето на династията на Ахаменидите, чийто зенит е при управлението на Дарий I. Именно той около 515 г. пр.н.е. започва мащабно строителство в града и го превръща в новата столица на империята, вместо досегашната Пасаргада. Градът се развива бързо и става център на фестивали, празници, както и резиденция на персийските царе, където височайши гости отдават почит на царя. За първи път в Персеполис се чества норуз - новогодишен пролетен празник, който отбелязва първия ден от пролетта и началото на новата година и според зороастризма изразява символична победа на доброто над злото, на светлината над тъмнината - така, както след мрачната и студена тъмна зима, настъпва пролетта и носи светлината и новото начало. Блясъкът и богатствата на Персеполис стават известни в целия свят и гръцкият историк Диодор го описва като "най-богатия град под слънцето". А от записките на Плутарх може да се получи най-добра представа за величието на града.



Персеполис представлява голям комплекс, който се състои от над 40 постройки със зали, коридори и просторни тераси.

Въпреки че изграждането на града започва при Дарий I, не малка част от блясъка си Персеполис дължи на Ксеркс I (син на Дарий I) и Артаксеркс I (син на Ксеркс I).



В центъра на комплекса е т. нар. Ападана - това е огромна зала-дворец за приеми на Дарий I. Първоначално е закрита, като покривната конструкция е подкрепена от колони, 13 от които са запазени и до днес. Ападана е издигната на тераса на височина от 4 метра, по която се стига по двойна симетрична стълба, наклонена така, че по нея да могат да минават и колесници. Най-красивата част на тази стълба, както и на терасите в ападана, са релефите с различни мотиви, издълбани върху каменните плочи. Релефите от външната част на стълбите изобразяват сцени на тържествени шествия на царската армия, а във вътрешната част на стълбите сцените са от ежедневието и бита на хората (работници; скотовъдци с животни; земеделци, носещи съдове с вино), природни явления, ловни сцени, както и сцени на процесии на други народи, които носят дарове на персийския цар.

Много изследователи смятат, че сцените, изобразени на стълбището към Ападана, възпроизвеждат реални събития, свързани с празнуване на Нова година или друг празник.
На източната порта на двореца, Дарий I е изобразен седнал на трон, а зад него е наследникът на престола Ксеркс.

В залата Ападана могат да се съберат голям брой хора. Всъщност целият комплекс е проектиран по такъв начин, че по всяко време да може да събере 10 хиляди души.







Освен залата Ападана, комплексът включва още залата Талар-и-Тахт, наречена "Залата на 100-те колони"; Тачар - частната резиденция на Дарий I; Хадиш - дворецът на Ксеркс I; Трипилон - залата за съвещания; Дарвазех-и-Мелал, известна и като "Портата на всички нации"; Казанех - царската съкровищница, украсена с релефи на Дарий I и Ксеркс I.

Безспорно всяка една от постройките е впечатляваща, но от това, което е останало днес от града, не може да се получи пълна представа за някогашния му блясък.

 
Дворецът на Ксеркс представлява комплекс от жилищни и спомагателни помещения, най-интересното от които е постройка, наречена от Херцфелд (първия археолог на Персеполис) Харемът на Ксеркс. Състои се от 22 малки двустайни и тристайни апартамента, където живеят жените и малките им деца.

Едно от най-впечатляващите неща, свързани с Персеполис, е изградената система от водопроводни канали - една от най-сложните в древния свят. Градът е издигнат в подножието на планина, и през пролетта, когато валежите са обилни и снеговете и ледовете се топят, добрата отводнителна мрежа е от огромно значение. Водопроводната система е проектирана по такъв начин, че, от една страна, предотвратява наводненията, като водата се отвежда по множество канали в резервоар (а ако и той се препълни, водата преминава в тръпопровод); и, от друга страна, чрез изграждането на сложна напоителна система, водата се използва за поливане и водоснабдяване.     

През 330 г. пр.н.е. Александър Македонски завладява Персеполис. Според част от историците, Александър е опожарил града, за да отмъсти на персите за подпалването на акропола в Атина, като преди това изнася всички съкровища на Персеполис с помощта на 5 хиляди камили и 10 хиляди мулета. Според други историци, пожарът не е умишлен, тъй като Александър не е разрушавал покорените от него градове. Каквато и да е истината, едно е сигурно - градът е изгорял до основи. Свидетелство за това е и почти 10-метровият слой от пепел, под който се намира стълбището към Апанада (залата за приеми на Дарий I), когато бива разкрито. Това се случва през 30-те години на XX век, когато американска археологическа експедиция открива Персеполис и величието му става известно на света. След като е разкрито стълбището, с помощта на самолет се правят снимки и така са забелязани още над 40 сгради. В царската съкровищница пък са намерени глинени плочки с клинопис, чрез които историците успяват да възстановят уредбата на Персийската империя и начина й на управление.


Величието на Персеполис е в архитектурният му стил, впечатляващите високи колони, изкусните релефи със сцени от всички сфери на живота, и най-важното - историческата му роля на политически, социален и културен център от времето на династията на Ахеменидите.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…