Пропускане към основното съдържание

Некрополът Нагш-е Рустам - персийски приключения, част VI

Някога, много отдавна, през първо хилядолетие пр.н.е., на 6 км северно от древната персийска столица Персеполис, в скали, високо в планината, са изсечени скални гробници и барелефи. Въпреки че те са от времето на династиите на Ахеменидите и Сасанидите, на мястото има и по-стари гробове и релефи, което е свидетелство, че некрополът се използва още преди периода на Персийската империя. Най-старият релеф от тях изобразява човек с еламски черти, облечен с нетипично за персите облекло, за когото легендите разказват, че е митичният Рустам, един от главните герои в епоса "Шахнаме" ("Книга на царете"). Смята се, че именно неговото име е дало и името на целия некропол. Мястото се нарича Нагш-е Рустам и представлява комплекс от царски гробници на владетели от династията на Ахеменидите, изсечени около V-IV век пр.н.е, както и по-късни барелефи от времето на династията на Сасанидите, изсечени около III век сл.н.е. Наричат некропола също и "Персийските кръстове", както и "Салииб", което на арабски означава "кръст". Причината за това е формата на входа на гробниците, която прилича на кръст. Разбира се, тези кръстове нямат нищо общо с християнството, появило се няколко века по-късно. Входът на всяка гробница се намира в центъра на кръста и води до малка камера, в която е разположен саркофагът с тялото на царя.




Царските гробници в Нагш-е Рустам са четири. За едната се знае със сигурност, че е на Дарий I (наричан още Дарий Велики). Доказателство за това е надпис и релеф над входа на гробницата. Той управлява между 522 и 486 г. пр.н.е. и по това време Персийската империя достига най-големия си разцвет. За останалите три гробници се предполага, че са на наследниците на Дарий I - Ксеркс I, Артаксеркс I и Дарий II. Съществува и пета недовършена гробница, за която историците смятат, че е възможно да е на Артаксеркс III или Дарий III.






Както вече споменах - освен царските гробници от династията на Ахеменидите, част от некропола Нагш-е Рустам са и барелефи от времето на Сасанидската династия. Това са седем барелефа, изсечени през II-III век сл.н.е., които изобразяват различни сцени.



Различен вид превозно средство😊

Едно от най-интересните неща на територията на некропола Нагш-е Рустам е "Кубът на Зороастър". Това е правоъгълна кула от бял варовик от времето на Ахеменидите, изградена около V век пр.н.е. Висока е около 14 метра, а всяка една от стените е с ширина около 8 метра. Каменна стълба с 30 стъпала преминава през единствения вход на кулата и води до вътрешната камера. Блоковете, от които е изградена постройката, са от камък и са поставени един върху друг, без да се използва хоросан. Между другото, първите, които използват сместа от пясък, вар и вода като спойващо вещество, са жителите на древното селище Тепе Сиалк в област Хорасан в Източен Иран, от където идва и наименованието хоросан в българския език.

Оригиналното име на кулата не е известно. Надпис на една от стените свидетелства, че по време на Сасанидите постройката се нарича Бон Ханак, а според историците съвременното си име "Кубът на Зороастър" кулата получава около XIV век, когато е открита от европейците.

Има различни предположения за предназначението на кулата - мавзолей на ахеменидски владетел; обсерватория; съкровищница, в която се съхраняват важни документи; светилище на зороастрийската богиня на водата и плодородието Анахита, където стои статуя на богинята. Все пак, по-голямата част от археолозите, сред които и известният професор от Чикагския институт по ориенталистика Ерих Шмид, смятат, че кулата е зороастрийски "храм на огъня", който се използва като място за поклонение и церемонии. Огънят е най-свещеният елемент в религиозните вярвания на зороастрийците и се поддържа вечно горящ в храмовете на огъня.

Кулата "Кубът на Зороастър"

Докато разглеждаме кулата "Кубът на Зороастър", Лесан, който ни придружава, ни разказва за едни други кули - кулите дахма, или както още се наричат "Кулите на мълчанието".

"Кулите на мълчанието" са свързани с края на човешкия живот и зороастрийската погребална традиция. Те представляват кръгли кули, разположени на възвишение. Когато човек умре, зороастрийците пренасят тялото му там и го оставят на покрива, за да бъде оглозгано от грабливите птици, обикновено лешояди. Покривът е плосък и е разделен на три концентрични кръга - телата на мъжете се полагат в най-външния, жените са в средния, а децата - в най-вътрешния. Звучи страховито, но смисълът на това действие се изразява в следното: според зороастризма, когато човек умре, тялото му е обладано от нечисти зили. Когато бъде оставено на бавното въздействие на слънцето и вятъра и когато птиците го изядат, тогава нечистите сили са унищожени, а духът на умрелия - успокоен. Щом от тялото останат само костите, идва специално подготвен човек, наречен насасалар, който събира костите и ги поставя в дупка в центъра на кулата.

В началото на XX век, практикуващите зороастризъм в Иран постепенно прекратяват този погребален ритуал и започват да полагат своите починали близки в гробища, в които обаче гробовете са облицовани с камъни и измазани с цимент, тъй като според зороастризма труповете не трябва да имат допир със земята. Допреди 50 години в Язд, заедно с полагането на мъртвите в гробища, се практикува и традиционният зороастрийски ритуал с излагане на телата в "Кули на мълчанието", но от 1970 г. той е официално забранен със закон в Иран.
   

Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…