Пропускане към основното съдържание

Градините на Клод Моне в Живерни

Парижкото ни пътешествие "по женски" малко се отклонява (има-няма 80 км) и продължава с Живерни - не голям град в Нормандия, известен най-вече с потъналата в зеленина къща на Клод Моне, в която той живее и работи от 1883 г. до смъртта си през 1926 г., и чиято градина превръща в произведение на изкуството.


Решили сме да прекараме целия ден в Живерни. Около 8 ч. сутринта вече сме на парижката гара Сен Лазар с купени билети за бързия влак за Вернон, до където ще пътуваме около 45 мин., а от там до Живерни следват 5 км пеша или с автобус.

Винаги съм обичала гарите и макар че във филмите и книгите обикновено се свързват с изпращане и раздели, за мен те са място за срещи, посрещане, очакване на вълнуващи приключения, а в моите представи влакът е най-романтичното средство за пътуване.

Сен Лазар е най-старата гара в Париж, с огромна архитектурна и историческа стойност. Първата сграда е построена през 1837 г., а съвременният й облик е от 1889 г. В края на XIX век в района на гарата живеят известни художници. Много от тях, сред които Едуар Мане, Жан Беро, Камий Писаро и Гюстав Кайбот, изобразяват гарата в своите платна и това я прави известна и добре позната на любителите на изкуството. Клод Моне, в чиято извънградска къща в Живерни отиваме, дотолкова се вдъхновява от гарата, че я рисува в цели 12 свои картини. Гарата се споменава и в романа "Човекът-звяр" на Емил Зола, както и в много други книги и филми.

Парижката гара Сен Лазар

Когато пристигаме във Вернон, леко започва да вали, но все пак решаваме, че ще изминем 5-те км до Живерни пеша. И добре, че го правим. Пътят е много красив и живописен, а дъждът прави цветовете наоколо още по-наситени и свежи.

В момента в Живерни живеят около 600 души. Повечето неща в градчето, съвсем разбираемо, са свързани с Клод Моне - наименования на улици, ресторанти, кафенета.









Клод Моне се заселва в Живерни със семейството си през 1883 г. и купува къща с двор. Сам засажда цветя, храсти и дървета в градината и за кратко време я превръща в истински рай. Непрекъснато търси нови видове, разменя семена с хората от Живерни и влага почти всичко, което изкарва, в купуване на нови редки и екзотични цветя.

Пред къщата на Моне








Най-известната част от градината на Моне е езерото с лилиите, а над него се намира Японският мост. Моне рисува градината си в над 100 картини, като в голяма част от тях са именно езерото с лилиите и Японският мост. Няма почитател на художника, който да не ги познава.

Японският мост над езерото с лилиите

Когато Моне умира през 1926 г., синът му Мишел наследява къщата и градините и продължава да се грижи за тях. За съжаление, след Втората световна война имотът е запуснат. В средата на 60-те години на XX век, внукът на Моне дарява къщата на Френската академия за изкуства и за няколко години имението е възстановено и превърнато в музей, който от 1980 г. може да се посещава.

Гробът на Моне се намира в двора на местната католическа църква.

Католическата църква в Живерни

Гробът на Моне
  

Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…