Пропускане към основното съдържание

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Звучи доста амбициозно и натоварващо. Но сме свикнали - пътуванията ни са много активни и наситени с приключения. Когато изкачваме връх, обикновено си оставяме след това десетина дни за обиколки в съответната държава, но този път няма да имаме такава възможност и всичко ще се случва в рамките на тази седмица.

Кавказ

Първите случки, които ми изплуват в съзнанието, започвайки да пиша за Елбрус, са две и не са свързани с изкачването на върха.

Едната е смешна и съм писала за нея тук ("най-комичен полет"). Това е полетът с турските авиолинии от Истанбул до Налчик, когато при наближаване на кацането, руските пътнички наскачаха между редовете и се наредиха на опашка за слизане, без изобщо да отразяват настоятелните молби (и заповеди) на стюардесите, и всъщност кацнахме по този начин, за щастие без произшествия😊.

Втората случка е 30-минутно екстремно спускане с моторна шейна от около 5000 м височина до към 3800 м. Това се случи при слизането от върха, когато аз и моята приятелка (и кума) Боги решихме незнайно защо да пробваме това изживяване. Но ще пиша за него малко по-късно в разказа.

И така, тръгваме в първия ден на август 2016, групата ни от България е десет човека, заедно с водача. На място трябва да се появи и един руски водач, за да се разделим на две групи.

От София до Истанбул пътуваме с автобус, а оттам до Налчик - със самолет. Десетина дни преди да тръгнем се случва опитът за преврат в Турция на Ердоган и е обявено военно положение и вечерен час. За няколкото часа в Истанбул привидно не усещаме някаква промяна, освен знамената в подкрепа на Ердоган, които се веят от някои коли и камиони.

Налчик е столица на руската република Кабардино-Балкария, в пределите на която попада и връх Елбрус. Пристигаме към 3 часа през нощта, но поради бавното обработване на гишетата, въпреки че полетът ни е единствен по това време, ни отнема няколко часа да излезем от летището. Когато накрая все пак това се случва, се качваме в микробуса, който ни чака и се отправяме към Терскол - мястото, до което се стига за около 3-4 часа, и на което ще прекараме два дни преди и един ден след изкачването.

Кутия за жалби на летището в Налчик

Пощенска кутия пред летището в Налчик

Терскол е курортно селище с малки хотели и ресторанти, разположено на 2200 м н.в., което приютява както туристи, дошли да карат ски и сноуборд или просто да си починат сред красотата на Кавказ, така и алпинисти и планинари, решили да се пробват да изкачат Елбрус. Много е красиво, във всички посоки се виждат издигащите се кавказки гиганти наоколо - Донгузурун, Накратау, Елбрус и други.

Терскол и издигащите се около него красиви гиганти

Хотелът е много уютен и приятен, настаняваме се, взимаме по един душ и лягаме, уж да спим, тъй като не сме спали през нощта. Не се получава много, но поне малко си почиваме и към обяд тръгваме на разходка из селото. Има голям пазар със сергии за дрехи, чорапи, ушанки, покривки, всякакви подправки, буркани с мед и различни видове сладко, сувенири. Има и няколко магазина за планинска екипировка и дрехи, от където може и да се наема, ако на човек му липсва нещо.

Терскол

Терскол

Терскол

Образи от миналото😊, Терскол

Вкусно😊

Терскол

Вкусно😊

Терскол

Терскол

Терскол

Сядаме да хапнем в малък ресторант, който впоследствие ни става любим, заради невероятно вкусната гъбена супа. Малко по-късно на съседната маса се настаняват 7-8 мъжаги, които поръчват водка. Когато водката пристига, всички се изправят, един от тях тържествено казва някакъв тост, всички пият на екс и сядат. Това се повтаря на всеки 10-15 минути, като всеки път, казващият тост, е различен.

Биричка с височината на Елбрус - 5642 м

Гъбената супа, в която се влюбихме

Мнооого вкусно😊

И, разбира се, руски чай😊

На другия ден правим аклиматизационно изкачване в района. Изкачваме се с панорамния лифт за връх Чегет и от последната станция на лифта правим 3-4-часова разходка в околността, с изкачване на няколко от върховете в близост. Гледката наоколо е зашеметяваща.

Надпис на лифтовата станция за връх Чегет

Надписи на лифтовата станция за връх Чегет

Елбрус е отсреща

Сред величествените кавказки гиганти

Пред Елбрус

Сред величествените кавказки гиганти



Отсреща е Елбрус


На връщане към хотела купуваме газови бутилки за примусите, които ще използваме следващите 2-3 дни.

Сутринта на следващия ден, с лифт от станция "Поляна Азау" (2300 м), през станция "Мир" (3500 м) достигаме "Бочките" - лагер на височина 3750 м, който се състои от 12 контейнера (цистерни), пригодени за спане, всяка за по 6 човека. В лагера има и обща кухня и тоалетна. Разпределяме се по "стаите", оставяме си багажа и се приготвяме за аклиматизационно изкачване до "Скалите на Пастухов" (4690 м), като вече се налага да слагаме и котките. Без да бързаме, за 3-4 часа стигаме до скалите, след което се прибираме за почивка и нощувка. Целият следващ ден е определен за почивка и събиране на сили за предстоящото изкачване на Елбрус.

Лагер "Бочките", 3750 м

Лагер "Бочките", 3750 м

Лагер "Бочките", 3750 м

Нашата бочка отвътре😊

Готови за чай

Инструкция за правилата в "Бочките". Точка 7 е особено важна😊

На "Скалите на Пастухов", 4690 м, по време на аклиматизация

Не е много лесно да се скача с тежки обувки и котки на височина 4690 м😊, "Скалите на Пастухов"

Продуктово позициониране😊

Малко статистическа информация за връх Елбрус

С височината си от 5642 м Елбрус е най-високият връх в Европа и един от седемте континентални първенци. Дълги години се водят спорове дали Елбрус е в Европа или Азия, тъй като се намира на самата граница между двата континента. Но в крайна сметка, последните изследвания доказват категорично, че Елбрус попада в Европа и по този начин връх Монблан със своите "скромни" 4810 м е развенчан като европейски първенец, за какъвто е считан до скоро.

Връх Елбрус се намира в т.н. Страничен хребет на Голям Кавказ - главната планинска верига на Кавказ. Върхът е с вулканичен произход и е покрит целогодишно със сняг и лед. Състои се от два върха - Западен Елбрус (5642 м) и Източен Елбрус (5621 м).

Класическият маршрут за изкачване на по-високия Западен Елбрус е от юг. Ние също ще се изкачваме по него. Въпреки че маршрутът не е технически сложен, не бива да се подценява. По брой на загинали, Елбрус е един от най-смъртоносните върхове в света. Опасност представляват стръмният и заледен склон при слизане, както и постоянният силен вятър, много ниските температури и мъглите, които често водят до загубване.

На следващия ден времето не е особено хубаво, има гъста мъгла, която към обяд леко се разсейва. В ранния следобед от горе слизат двама испанци, изключително разочаровани, не са успели да качат върха, защото на руския им водач, му е станало лошо, явно го е хванала височинна болест и буквално е станал неадекватен.  Достигат височина около 5000 м, но взимат решение да му помогнат и да го свалят и не продължават към върха. Това събитие не ни действа особено мотивиращо, точно преди нашето изкачване, но сме наясно, че такива неща се случват в планината.

Към 18 ч. започва да вали силен дъжд, който със сигурност в по-високите части е сняг. Всички сме притеснени дали времето ще ни позволи въобще да тръгнем. На всичкото отгоре, руският водач, който трябваше да пристигне, не идва, явно ще се катерим в една група. Към 21 ч. се пъхаме в спалните чували и лягаме, трябва да поспим, защото към 3 ч. през нощта ще ставаме и ще тръгваме. Времето става все по-лошо. Има гръмотевична буря, порой и силен вятър. Не знам дали някой от нас е мигнал, аз със сигурност не съм. Трясъкът от гръмотевиците е толкова силен, че усещането е, че падат точно до нас. Все пак малко преди 3 ч. пороят и гръмотевиците утихват и вали съвсем леко. Обличаме се в тишина, слагаме котките, седалките, взимаме пикелите, карабинерите, щеките и раниците, включваме челниците и се качваме на ратрака, който ще ни отведе до "Скалите на Пастухов". Много е студено, направо замръзваме, докато пристигнем до мястото, от където ще започнем изкачването.

Няма вятър, но е много студено. Водачът ни налага много бързо темпо и започваме да изпреварваме всички групи преди нас. Това доста ме натоварва, защото групите се движат в колона по един и първите вече са утъпкали пътека, а за да ги изпревариш, трябва да излезеш от тази утъпкана пътека и да се движиш бързо, което изисква големи усилия на тази височина. С първите слънчеви лъчи се стопляме. Няма вече и помен от лошото време - ясно е, без вятър и мъгли. Като се замисля, по същия начин и при изкачването на Килиманджаро (5895 м) в Танзания и на вулкана Дамаванд (5671 м) в Иран имахме подобни преживявания с времето - лошо време непосредствено преди изкачването и прекрасно време в деня на самото изкачване.

По пътя за върха

По пътя за върха

По пътя за върха

По пътя за върха

По пътя за върха

По пътя за върха

По пътя за върха

По пътя за върха

По пътя за върха

По пътя за върха

Казват, че планината е тази, която те допуска до себе си, не си ти този, който "покорява". И аз дълбоко вярвам в това. Не харесвам думата “покорявам” нито в буквалната, нито в преносната й употреба. Някак ми звучи все едно има съпротива отвъд естественото и плавно случване на нещо и за да го постигнеш, трябва да преминеш тази съпротива като “покоряваш”. Дали планина, дали нечие сърце, дали мечта, не може да “покориш” каквото и да е, ако не бъдеш допуснат.

Щастлива съм, че и тази планина ме допусна до себе си и успях да погледна от най-високата точка на Европа.

На връх Елбрус, 5642 м

На връх Елбрус, 5642 м

На връх Елбрус, 5642 м

За съжаление двама от групата не успяха да се изкачат до върха и все си мисля, че ако не бяхме тръгнали в началото с такова бързо темпо, може би и те все пак щяха да успеят.

На слизане, на височина около 5000 м, виждаме моторни шейни, с които, ако човек иска, може да се спусне до "Бочките". Ентусиазирани и изпълнени с адреналин от успешното изкачване на Елбрус, с Боги решаваме да се качим на такава шейна. Водачът ни казва, че трябва да си махнем котките, защото ако паднем, може да ни намушкат и да ни убият. Хм, може би това беше моментът, в който просто трябваше да благодарим и да си продължим с котките по живо - по здраво надолу, но ние махаме котките, той ги прибира в нещо като багажник, заедно с пикелите и щеките и сме готови за подвизи. Аз съм зад него, Боги е зад мен. В момента, в който тръгваме, веднага осъзнавам, че сме направили мноого груба грешка, но вече е късно. С бясна скорост тръгваме по стръмния склон надолу, на моменти буквално прелитаме, отскачайки от малки възвишения. Едни от най-дългите 30 минути в живота ми, през които в главата ми кънти въпросът "ЗАЩО?!"

Честно казано, не се сещам за мое по-екстремно изживяване до момента. Случвали са ми се какви ли не неща - скачала съм нееднократно в движение от открития Драгалевския лифт с една приятелка, когато се чудехме какво да правим през летните ваканции; завирахме се със съученици в Лакатнишките пещери, абсолютно неекипирани и в тъмнина (сега се потрисам колко опасно и глупаво е било - пълен ужас!); хапали са ме кучета, змии, отровни морски таралежи; падали са върху мен от дърво няколко деца, заедно със счупения клон на който стояха; едва не ме уби ток, когато в четвърти клас реших да “поправя” неработеща лампичка от новогодишна елха и хванах оголената жица и ми изгоряха пръстите и на двете ръце. Обаче такъв адреналин и страх като от спускането с моторната шейна май не съм изживявала. В крайна сметка пристигаме на "Бочките" вир-вода, а от стрес въобще съм изключила, че съм изкачила Елбрус.

Широко усмихнати, току що качили се на моторната шейна. Няколко минути по-късно усмивките ни са замръзнали, но не от студ😊

Надолу по склона

Все пак, изживяването с шейната скоро отминава, и емоцията от изкачването на Елбрус се възвръща. Въпреки че не сме спали през нощта, не се чувстваме уморени и до края на деня се занимаваме с четене, подреждане на багаж, приказки.

Вечерта пристига руският водач, който трябваше да пристигне предишния ден и става жесток скандал, когато се разбира, че вече сме изкачили върха и идването му е излишно. Така и не става ясно кой е виновен и кой какво е казал и кой какво е разбрал.

На другия ден ни събужда отново лек дъжд. Трябва да слезем с лифта и да стигнем отново до Терскол, където ще прекараме още една нощ. По някаква причина лифтът не работи и никой не може да ни каже защо и дали изобщо ще проработи. Чакаме няколко часа и след като нищо не се променя и работещ лифт няма, тръгваме надолу пеша. Продължава леко да вали, но доста бързо слизаме до долу, където ни чака микробус и ни връща обратно в Терскол.

Отиваме отново в ресторанта, който си харесахме, и освен ужасно вкусната гъбена супа, си поръчваме и по още една супа - от фасул. По едно време настава суматоха, тъй като сервитьорът ни се порязва много сериозно в опит да помогне на готвача да одерат някакво животно, което са провесили пред ресторанта. Малко по-късно, усмихнат и бинтован, той се появява със супите ни😊.

Както от всяко място, на което ходя, и от Терскол си купувам подправки - кавказка сол и нещо като чубрица, което се оказа много вкусно.

Двойна дъга в Терскол

Вкусно😊

Нов приятел в Терскол

А на някой му се играе😊

Кончета в Терскол

Със Зулфия, с която се запознахме в Терскол и продължаваме да сме приятели😊

На другия ден напускаме рано хотела в Терскол и се връщаме в Налчик, където пристигнахме преди седмица, и от където ще излетим обратно.

В Налчик живеят около 300 хил. души. Имаме достатъчно време да се поразходим из града. Първо отиваме в парка срещу хотела ни и докато обикаляме, на няколко места виждаме по трима-четирима мъже, които се суетят около бутилка с водка и си отбелязват с пръсти кой до къде ще пие. Мислех, че това са някакви легенди как руснаците се чакат пред магазини и се разбират с абсолютно непознат да си купят бутилка и да си я изпият, но явно не са легенди😊.

Пазарът в Налчик е огромен и много интересен. Освен подправки, плодове, зеленчуци и всякакви меса, там се продават много плетени неща, продукти от козя и овча вълна, разноцветни съдове, изделия от черна глина, пана. Купуваме и от Налчик подправки, както и чай и сувенири.

Налчик

Налчик

Джамия в Налчик

Навсякъде по улиците продават квас

Пробвах и аз, хареса ми😊

Не може без Путин😊

Налчик

Налчик

На пазара в Налчик

На пазара в Налчик

На пазара в Налчик

На пазара в Налчик

На пазара в Налчик

На другия ден сутринта излитаме от Налчик за Истанбул, а оттам отново с автобус до София.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…