Пропускане към основното съдържание

За седмица до Словения и назад

Знаете ли, че в най-зелената част на столицата на Словения - Любляна, слагат мрежи на тротоарите, за да не изскачат жабите на пътното платно и да не бъдат прегазени? И че има знаци на пътя, които предупреждават да се кара по-бавно, защото има жаби? 

А че в един от градските паркове - хълма Рожник, има сърни, които си живеят свободно и спокойно?

А че за словенците разделното събиране на боклук е толкова важна част от ежедневието и културата, че на пазари и други места, където се събират повече хора, при кофите за разделно събиране има отговорник, който следи дали си хвърляш боклука в правилната кофа и ти съдейства, за да не объркаш нещо?

Може би не знаете и че в Любляна са много разпространени "млекоматите"? Това са нещо като банкомати, но за мляко😊.

Научавам тези и още интересни неща от скорошното ми пътуване до Словения на гости на моята много близка приятелка Боги, през което за една седмица изминаваме около 4000 км, посещаваме села, пещери, реки, езера, водопади, ферми за билки, пивоварни, изкачваме връх Триглав, возим се на автовлак, стигаме и до морето. Опитваме прочутите крем пита и щрукли (тестени изделия с различна плънка), всякакви шоколади и сладоледи и имаме невероятни преживявания и срещи с интересни хора. Няма да описвам подробно всичко от преживяното, но ето някои от нещата и местата, които ме впечатляват в приказната Словения:

Мрежи по тротоарите за запазване на жабите от прегазване

Да, това определено е едно от нещата, което ме впечатлява много, и с което започнах публикацията. Можете да си направите изводите, щом словенците се грижат по този начин за опазването на жабите си, как се грижат за всичко останало. Ами как - с много мисъл, компетентност и добро отношение. Навсякъде е чисто, подредено и добре организирано, а хората са усмихнати и добронамерени. Правят си път на улицата, спират на пешеходните пътеки, спазват знаците и правилата, все едни такива "трудни" за изпълнение неща.

Зелените заграждения-мрежи и знаци, които предупреждават за жаби

Млекомати

Виждам въпросните млекомати в Любляна, но вероятно ги има и в други словенски градове. За мен е интересно, тъй като не съм виждала на друго място. Избираш си шише (стъклено или пластмасово, или си носиш собствено) и натискаш бутон за количеството, което желаеш (един или два децилитра; половин или един литър). Цената на литър е едно евро.

Млекомат в Любляна

Току що купеното ми мляко😊

Автовлак

Автовлакът е влак, на който се возиш в собствената си кола. Ние се качваме на автовлак от малкия град Бохинска Бистрица до град Мост на Сочи. През цялото време на пътуването, което е около час, преминаваме през живописни местности и села. Има и много тунели, единият от които е най-дългият тунел в Словения (Бохински тунел) - над 6 км, и е построен през 1906 г.

На автовлака

На автовлака

Тройната граница 

Това е граница между три държави - Словения, Австрия и Италия. Намира се на 1506 м.н.в. на върха на планината Печ. 

Тройната граница е символ на мира и разбирателството и всяка година, през втората неделя на септември, на това място се събират представители на трите държави.

От върха се откриват красиви гледки към Юлийските Алпи, вижда се и словенският първенец Триглав (2864 м), но точно когато ние отиваме, се извива силна лятна буря с гръмотевици и мъгла и не можем го видим.

Тройната граница

Всеки от нас е в различна държава - Боги (на преден план) е в Словения, аз съм в Австрия, а Митко - в Италия😊

Връх Триглав (2864 м)

Връх Триглав е най-високият връх в Словения и в Юлийските Алпи. Намира се на територията на национален парк "Триглав".

Въпреки че върхът не е особено висок, изкачването му е изпълнено с адреналин и не е лесно. Стръмно е и трябва да се внимава. Маршрутът от всички страни е почти с еднаква трудност. Най-стръмната част от маршрута е обезопасена с метални въжета и е желателно да се ползва екипировка - каска, алпийска седалка и карабинери, с които човек да се закачва за въжетата.

По най-кратките маршрути върхът може да се изкачи за един ден, но ние искаме да прекараме повече време в планината и избираме обиколен маршрут за два дни с по 10-12 часа преходи на ден и нощувка в хижа Долич.

Гледките от върха, както и по време на изкачването и слизането, са невероятно красиви. Определено изкачването на връх Триглав е запомнящо се преживяване, за което ще напиша отделен разказ.

Връх Триглав

Гледки от връх Триглав

Проход Вършич

Сигурно знаете, че фиба е украшение за коса. Но освен това значение, фиба наричат и обратен или остър завой, който променя посоката си на движение на 180 градуса. Този завой прилича на буквата U и на английски е известен като U-turn или hairpin turn, заради приликата си с фиба за коса.

Виждали сме такива завои на много места - в Ливан, в Мароко, в Етиопия, в Гърция. В България също има такива - например по пътя за Кръстова гора, както и по пътя за село Миланово.

Такива фиби има и по стръмния, но невероятно красив проход Вършич в Юлийските Алпи в северозападната част на Словения. Свързва град Кранска гора с долината Трента. С височината си от 1611 м, Вършич е най-високият проход в Словения, както и в Източните Юлийски Алпи. От острите завои се откриват зашеметяващи гледки към извисяващите се наоколо върхове. Иска ми се да спираме на всеки метър от пътя, за да се наслаждаваме на величествените гледки, но за съжаление, пътят е тесен и няма как😊.

На прохода Вършич

Зеленци - изворът на река Сава

Зеленци е природен резерват, близо до град Кранска гора в северозападната част на Словения. Там е един от изворите на река Сава (десен приток на река Дунав) - река Сава долинка.

Зеленци - изворът на река Сава Долинка

Зеленци 

Река Любляница

Сред реките в Словения река Любляница е нещо специално. Има много извори, а дългият й 41 км път е изключително интересен - много пъти изчезва под земята и след това отново се появява на повърхността, всеки път с различно име. Затова я наричат "Реката със седемте имена". При извора на реката в подножието на връх Снежник, името й е Тръбуховица, следват имената Обрх, Стръжен, Рак, Пивка, Уника, докато реката се издигне за последен път на повърхността при извора си край Връхника с името Любляница.

Изворът на река Любляница при Връхника

Град Връхника

Малък планински град на около 20 км от Любляна и с не повече от 7500 жители.

От Връхника се откриват прекрасни гледки към Люблянското блато, околните планински хълмове и река Любляница, която извира близо до Връхника.

Градът е родно място на най-известния според словенците техен писател - Иван Цанкар. Къщата в момента е превърната в музей и е интересно място.

Връхника

Паметникът на писателя Иван Цанкар във Връхника

Крем пита

Прочутата словенска крем пита е сладкиш с много ванилов крем и сметана между тънки тестени кори. Типичен е за град Блед, тъй като е създаден там, и решаваме да го опитаме, когато сме в района на езерото Блед. Въпреки големите количества сметана, ванилия и захар, десертът е много лек и на мен много ми харесва.

Крем пита от Блед

"Сърцето на Словения"

"Сърцето на Словения" се намира в Спичник - планинско селище в североизточната част на Словения, на границата с Австрия. Нарича се така, тъй като пътищата, които водят до една винарна на хълма, погледнати от високо, оформят сърце. Виждаме мястото на картичка и още преди да тръгнем за Словения, решаваме, че това ще е едно от местата, на които непременно ще отидем.  Постепенно мястото става известно и вече доста хора го посещават.

Мястото от картичката е намерено😊

"Сърцето на Словения"
  
Билковата ферма на Даница и Йоже

Малкото планинско село Света Ана се намира в хълмист район (Slovenske gorice) в североизточната част на Словения. Точно там, с много въображение, любов и умения, двама души създават истински рай. Даница - дългогодишен билкар, и съпругът й Йоже - пчелар, преди години купуват полуразрушена къща, която със собствените си ръце и помощта на роднини и приятели, превръщат в свой дом.

Докато се грижи за болната си майка, Даница прекарва много време в къщата. Започва да се занимава с градината и да засажда различни билки, цветя и плодове. Така, за няколко години, мястото се превръща в истински билков парк, пълен с цъфтящи, ароматни билки, овощни дървета и зеленчуци. Дървени мостове и пейки, уютни кътове с кръгли маси, красиви табелки с имената на растенията допълват приказния вид на градината, от която се разкрива невероятна гледка във всички посоки. Няма нищо натруфено и излишно. Даница обяснява, че не използва никакви химикали и всичко се прави ръчно. Приготвя различни чайове, мазила, храни. Мъжът й Йоже се занимава с кошерите, за които е отделено специално място, и производството на меда.

В градината Даница и Йоже изграждат и къща-чайна, която те оприличават на къща на хобит. На мен ми прилича и на къщата на Ушко и Зъбчо от "Приказки под шипковия храст", любим филм от детските години. Канят ни вътре, където Даница предварително е приготвила различни разядки с продукти от градината и е омесила хляб, а Йоже ни поднася малки чаши с, както той го нарича, "елексир" - много мека ракия.

С Даница в градината й

В къщата на Даница и Йоже

Чайната, която прилича на къща на хобити

"Елексирът" на Йоже

Хижа Кофце

Хижа Кофце се намира на 1488 м.н.в. на южния склон на планината Кошута. Отиваме до там заради красивите гледки, за които чуваме, че се разкриват. И наистина, мястото е невероятно красиво, гледките към планините наоколо са изключителни, а при добри метеорологични условия се виждат връх Триглав и Любляна. Имаме късмет да се качим навреме до там и да им се насладим, защото час по-късно, докато хапваме от вкусните ястия, с които хижата също е известна, изведнъж времето рязко се променя. Силният вятър, бързо приближаващите се тъмни облаци и гръмотевиците ни принуждават бързо да се ориентираме към слизане, така че да стигнем до колата си, преди да ни застигнат. Успяваме точно навреме😊.

Хижа Кофце

Хижа Кофце

Вкусна гъбена супа в Хижа Кофце

Град Пиран

Град с около 4000 жители, разположен на Пиранския залив, на брега на Адриатическо море.

Преди да се разходим из града, отиваме да поплуваме. Брегът е каменист, водата е кристално чиста, а около скалите е пълно с интересни миди и риби. Отсреща е Италия. Прекарваме няколко часа на плажа и отиваме да разгледаме Пиран.

Тесни улици, църкви, средновековна архитектура, множество магазини, кафенета и ресторанти, разпръснати по крайбрежната улица. Главният площад Тартини е кръстен на известния италиански композитор и цигулар Джузепе Тартини, който е роден в Пиран. В центъра на площада има негова статуя.

Накрая се изкачваме до наблюдателната кула на църквата "Св. Георги" точно навреме, за да видим прекрасния залез.

На плажа в Пиран

Пирански залез

Пиран

Пещера Крижна яма

Карстова пещера с дължина 8273 метра. Кръстена е на близката църква (Sv. Križa). Една от най-красивите пещери в Европа и в света въобще. С биологичното си разнообразие се смята за четвъртата по големина известна екосистема в света. В пещерата има верига от подземни езера с изумрудено зелена вода. Първото документирано влизане е от 1832 г., въпреки че в пещерата има стенописи от XVI век.

Пещерата може да се посещава от туристи, на които, преди да влязат, се дават фенери и гумени ботуши, тъй като част от прехода е с лодки. Има едночасови, четиричасови и седемчасови преходи.

На входа на пещера "Крижна яма"

Лодката, с която се движим в пещерата

Драконовият мост в Любляна

Любляна е изключително красив град, за който може да се разказва много. Няма да го правя в тази публикация, тъй като ще стане прекалено дълга, затова си избирам засега само едно нещо от Любляна - Драконовия мост. Избирам си точно него, защото обичам приказки, а за моста местните разказват различни легенди, а и драконът, така или иначе, е символ на града и е изобразен на герба му.

Мостът е построен над река Любляница в началото на XX век, когато Словения е част от Австро-Унгария. Първоначално е кръстен "Юбилеен мост на император Франц Йозеф I", а през 1919 г. е преименуван на "Драконов мост". В четирите му края има големи статуи на дракони, а още 16 по-малки са разположени на различни места на моста.

Една от легендите е, че ако по моста мине девственица, драконите ще размърдат опашки. Досега не се е случвало😊.

Един от големите дракони на четирите края на моста

Малък дракон в основата на лампа на моста над река Любляница


Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…