Пропускане към основното съдържание

За чаша неизпито кафе и други истории от Връхника - родното място на Иван Цанкар

Уютният апартамент на Боги, при която сме на гости в Любляна, е точно срещу хълма Рожник. Едно от първите неща, които тя ни казва, когато пристигаме, е, че върхът на хълма се казва Цанкарев връх и е кръстен на Иван Цанкар, който е живял там през периода 1910-1917 г., а сега на мястото на къщата му има паметник, ресторант и малка стая в ресторанта, посветена на него. А кой е Иван Цанкар, ще попитате вие, може би?😊

Иван Цанкар

Кой е Иван Цанкар?

Иван Цанкар е известен словенски писател, поет и драматург, и един от четиримата представители на т. нар. словенски модернизъм, заедно с Кете, Мурн и Жупанчич. Пише стихове, романи, сатира, политически драми и общо взето се вписва във всички форми на словенската литература. Роден е през 1876 г. във Връхника - малък планински град на около 20 км от Любляна. Известно време учи и живее в родния си град, след това завършва основно образование в Любляна. През различни периоди от живота си живее във Виена, Пула (днешна Хърватия) и Сараево, но в крайна сметка се завръща в Словения и до края на живота си остава в Любляна, където е и погребан. Умира през 1918 г., едва на 42 години. По случай 100-годишнината от смъртта му, 2018 г. е обявена за година на Иван Цанкар и в цяла Словения се провеждат различни чествания - изложби и други събития. А освен "Цанкарев връх" на хълма Рожник, името на Иван Цанкар носят "Цанкарев дом" в Любляна (нещо като софийското НДК), "Цанкарев дом" в родния му град Връхника, улици в почти всеки словенски град, а преди въвеждането на еврото като официална валута в Словения, банкнотата от 10 хил. словенски толара е с неговия лик.

Решаваме да се разходим до родния град на Иван Цанкар - Връхника, и да го разгледаме, както да видим и къщата му. Градът е малък, с не повече от 7500 жители, но е много зелен и подреден. Тесни калдъръмени улици, с уютни кафенета и ресторанти, накацали по тротоарите. И ние "кацаме" в един от ресторантите и не пропускаме да опитаме местния сладолед.

Връхника

Връхника

Връхника

Вкусен сладолед, шапка и рокля на цветя - какво повече му трябва на човек?!
 
Къщата, в която е роден Цанкар, изгаря няколко години след раждането му и през следващите 19 години семейството е принудено да обикаля из Връхника и да се подслонява в изоставени плевни и къщи. Над десет пъти сменя дома си за този период. През 1880 г. новите собственици на имота, строят друга къща върху основите на изгорялата. Това е същата къща, която може да се види и днес, и която в момента е превърната в къща-музей на Иван Цанкар.

Виждаме, че къщата е затворена, но в малкия двор около нея има интересни неща - паметник на Цанкар във формата на кухненско ренде и голяма каменна чаша за кафе. Точно когато вече решаваме да тръгваме, се появява една усмихната дама, която отключва вратата на къщата, и разбираме, че това е разпоредителката в музея. Заинтригувани сме от рендето и чашата около къщата и искаме да разберем повече подробности. Затова си купуваме билети и влизаме.

Един от входовете на къщата на Иван Цанкар

Другият вход на къщата

Паметникът-ренде вдясно и чашата за кафе

Ето какво научаваме:

Боян Маусар, художник и скулптор, който живее съвсем близо до къщата-музей, създава паметника до къщата през 2016 г. по случай 140-тата годишнина от рождението на Иван Цанкар. Паметникът е във формата на ренде, върху което е поставен бюст на писателя. Когато е запитан защо паметникът е такъв, авторът отговаря, че виждайки старо ренде, веднага му хрумва идеята да направи паметника именно в такава форма - като метафора на характера на писателя. Цанкар е известен с острия си и хаплив език. Арестуван е няколко пъти за политическите си убеждения, заточван е в Люблянската крепост, критикуван, забраняван. Предизвиква шок и скандал със стихосбирката си "Еротика", след издаването на която, дори люблянският архиепископ по това време разпорежда да се изкупят и изгорят всички копия.

Вътре в къщата-музей

Книгите на Цанкар в къщата

Вътре в къщата-музей

Вътре в къщата-музей

Вътре в къщата-музей

Освен хаплив и остър език, Цанкар носи нежна и романтична душа. Следната история доказва това: На премиерите на пиесите му в театъра, седял нервно в квартирата си в Любляна и чакал негов пратеник (студент) да се върне и да разкаже как е минало представлението. Ако пиесата е приета добре от публиката, тогава излизал, отивал в театъра и поднасял теменужки на актрисите, дори и през зимата. 

Освен стихосбирката "Еротика", други негови известни произведения са сатиричната комедия "За доброто на народа", политическата драма "Кралят от Бейтаново", повестта "Слугата Йерней и неговата правда", романът "На хълма" - посветен на майка му. На майка си посвещава и други свои произведения, а до края на живота си се измъчва от чувство на вина спрямо нея. Причината е следната:

Когато се завръща в родния си град след престой във Виена, майка му го посреща щастливо. Въпреки че са изключително бедни, тя е успяла да приготви топла скромна вечеря, но когато му поднася храната, той казва, че не иска нищо, освен кафе. Тя замълчава, но се пита от къде да намери кафе, като за тях това е немислим лукс. Успява все пак да намери кафе от съседи и няколко часа по-късно му поднася чаша топло кафе. Цанкар обаче грубо я отпраща и казва, че не желае вече кафе. Както описва по-късно в разказа си "Чаша кафе", тя нищо не казва, но очите й угасват. За съжаление, няколко дни по-късно майка му умира и той така й не успява да й се извини за обидата, а чашата за кафе става съпътстваща част от образа на писателя.


Самият Цанкар умира много млад (на 42 г.) - пада по стълбите и известно време след това умира от усложнения. 

Съвсем близо до къщата на Цанкар e църквата "Св. Троица", до която се стига по малка стръмна улица. Намира се на върха на "Лилавата планина" (Fijolčne gore). Всъщност планината е по-скоро хълм и името произлиза от лилавия цвят на теменужките, които цъфтят на хълма през пролетта. Църквата е построена около 1640 г., а защо точно на това място разказва следната легенда:

Млада пастирка всеки ден извежда овцете си на паша по склоновете на хълма. Един ден цялото стадо изчезва. След дълго търсене, момичето намира овцете на върха, застанали около рисунка на Светата троица. На следващия ден случката се повтаря. Накрая овчарката взима рисунката, занася я на местния свещеник и му разказва историята. Той прибира рисунката в молитвеника си. На другия ден обаче момичето отново намира стадото си на върха на хълма, застинало около рисунката, а когато свещеникът отваря молитвеника си, вътре рисунката липсва. Хората изтълкуват необичайното събитие като знак и решават да изградят на това място църква в чест на Светата троица.

Иван Цанкар пише, че пастирката помага активно в построяването на църквата. Но докато пренася вода от река Любляница до хълма, пада в пропаст, наранява се лошо и умира. Казват, че черепът й е погребан под главния олтар на храма.

Църквата "Св. Троица"

Три от 14-те параклиса около църквата, изобразяващи т. нар. "Кръстен път", който представя "Страстите Христови" в последните дни, преди разпъването на Христос 
   
Разбира се, това е легенда, но дори и човек да не вярва в нея, и да не е религиозен, пак усеща хубавата енергия, която носи мястото. От хълма се откриват прекрасни гледки към Люблянското блато, околните планински хълмове и река Любляница, която извира близо до Връхника.

Гледка към града от хълма

Гледка към града от хълма

Има много истории за Иван Цанкар и една от тях е свързана с паметника му в центъра на Връхника. Приживе, сред своите приятели, Цанкар споделя, че ако някога му направят паметник, иска да бъде изобразен седнал. Словенците считат Иван Цанкар за най-известния техен писател и малко след смъртта му се сформира комитет по построяване на негов паметник. За тази цел комисията се обръща за помощ към словенските емигранти в САЩ. Повече от десет години се събират пари, а десетима скулптори участват в конкурса за проект на паметника. В крайна сметка е избран проектът на Иво Юркович, озаглавен "Мислителят". Според комисията най-точно изобразява Цанкар и най-много се доближава до изградения му образ. През 1930 г. паметникът, както и паметната плоча на къщата му, са открити с множество тържествени церемонии, за които пристигат специално и голяма част от словенските емигранти в САЩ. И така, вече повече от осем десетилетия Цанкар седи и размишлява в центъра на Връхника.

Паметникът на Иван Цанкар в центъра на Връхника



Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…