Пропускане към основното съдържание

Александрийски потайности - истории от "мястото за лечение на душата"

Има легенда, че сред рафтовете с книги в античната Александрийска библиотека е издялан надпис на древногръцки "място за лечение на душата". Дали е истина не знам, но когато се сещам за Александрия, това описание ми изглежда най-подходящото.

Едно лято, преди няколко години, прекарах месец и половина в Кайро в курс по египетски арабски диалект и в събиране на снимков материал от определени храмове за дисертацията ми по египтология. Не помня какъв празник беше, но заради него обичайните ни почивни дни се удължиха, и с "трима другари" от курса решихме да отидем до легендарния град Александрия. Град, основан през 331 г. пр.н.е. от Александър Македонски и кръстен на него; град, преживял както бурен разцвет, така и опустошения и бедствия. В Александрия са родени Клеопатра VII, любимият ми Омар Шариф и поетът Константинос Кавафис. В момента Александрия е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, с население от над 4 млн души.

За моя радост пътуваме с влак - много обичам влакове. Настаняваме се в много приятен хотел, аз в стая със симпатичната американка Нора, а в съседната стая - двамата ни придружители - Йоханес от Австрия и Нилс от Швейцария. Вечерта се разхождаме по Корниш - крайбрежната улица, особено красива след залез, когато навсякъде се виждат светлини. На другия ден моите придружители решават да се отдадат на плаж, а аз потеглям на обиколка из града.

Александрийски рибари

Крайбрежната улица

Александрия след залез

"Най-добрият начин да видите Александрия е да се лутате безцелно." Е. М. Форстър

Точно това правя и аз. Кои са нещата, които искам да видя първо в един от най-интересните градове в света Александрия? Може би си мислите, че това е колоната на Помпей (която всъщност не е на Помпей); катакомбите Ком аш-Шукафа; руините от гръко-римския период Ком ад-Дика; крепостта Кайтбей, построена на мястото на разрушения от поредица земетресения Александрийски фар (едно от 7-те чудеса на древния свят); музеите и многото археологически артефакти? Или пък прекрасните градини Монтаза и красивите джамии? 

Нищо подобно. Първото място, към което тръгвам, е хотел "Сесил" - мястото, което често се споменава в четирилогията "Александрийски квартет" на Лорънс Даръл. Любимите ми неща по света са местата от книги и филми, които съм прочела и гледала, и винаги, когато съм някъде, обожавам да откривам тези места.

Четирилогията "Александрийски квартет" се смята за най-значимата работа на Лорънс Дърел и заради нея той е сочен за потенциален Нобелов лауреат, но така и не получава наградата.

Четирилогията "Александрийски квартет"

Действието на четирите романа, както подсказва и името, се развива в град Александрия. Там, малко преди Втората световна война, както и по време на самата война, съдбата на младия писател Л. Дж. Дарли, от чието име се разказват историите, се преплита със съдбите на останалите герои - неговата гръцка любовница Мелиса; Жюстин и богатия й съпруг Несим; британския посланик Маунтолив; философа Балтазар; художничката Клия; агента от британското разузнаване Пърсуордън. Имената на четирима от героите, са и имена на четирите романа от поредицата - Жюстин, Балтазар, Маунтолив и Клия.

Авторът на четирилогията - Лорънс Даръл, е с не по-малко интересен живот от героите си. С англо-ирландски произход е, но е роден в Индия, "в подножието на Хималаите", както самият той казва. На 12 години заминава да учи в Англия, но не се справя особено успешно, а по-късно неколкократно е късан на приемните изпити за Кеймбридж. Известно време е пианист в джаз клуб, където редовни посетители са различни писатели. Така попада сред техните среди и дори Хенри Милър става негов наставник. Известно време живее със семейството си на остров Корфу. Именно за живота там известният му брат - писателят Джералд Даръл, пише емблематичната си книга "Моето семейство и други животни". Започва да редактира материали за списания и самият той да пише, включително и порнографска фантастика (каквото и да означава това😊). През Втората световна война работи като пресаташе в британските дипломатически мисии в Кайро и Александрия и именно престоят му в Александрия го вдъхновява за четирилогията "Александрийски квартет".

Въпреки че е август, заради близостта на морето, в Александрия не се усеща жегата, така както в Кайро по това време. Разстоянието от хотела, в който сме се настанили, до хотел "Сесил" се изминава за около половин час. Не бързам заникъде, приятно ми е да се разхождам по александрийските улици и да наблюдавам. Купувам си от сергия кашу, продавачът е толкова изненадан и радостен, че говоря арабски, че решава, че няма да ми взима пари и освен кашу, ми слага в пликче и няколко много вкусни сладки със сусам.

Из Александрия

По улиците на Александрия

Хотел "Сесил" се намира в сърцето на Александрия, на площад Саас Заглул, съвсем близо до крайбрежната улица (Корниш) и със спираща дъха гледка към Средиземно море. Влизам във фоайето и питам на рецепцията дали мога да изпия чаша чай. "Разбира се, заповядайте!". Взимам от рецепцията брошури за хотела и потъвам в мек диван наблизо. Няма и минута по-късно пристига усмихнат младеж, който ми носи чай с "наана" (мента), чаша вода и купичка с ядки. Отново не ми взимат пари - казват, че за тях е удоволствие, че съм техен гост. Атмосферата е такава, каквато съм си представяла - високи тавани, плътни завеси в меки тонове и дебели килими в ориенталски стил. Приглушена светлина, спокойствие и тишина. Почти усещам аромата на несъществуващия парфюм на Жюстин - Jamais de la vie, докато разговаря с Несим във фоайето на хотела при уговарянето им да сключат брак.

Историята на хотел Сесил е много интересна, а известните му гости, както и участието на хотела в книги и филми му придава допълнителна мистериозност. Освен в четирилогията "Александрийски квартет", по която има и филм (не особено успешен според критиката, за разлика от огромния успех на романите), хотел "Сесил" се споменава и в романа "Мирамар" на нобеловия лауреат Нагиб Махфуз. Британските тайни служби използват хотела като свой щаб през Втората световна война, а редовни гости на хотела са писателите Агата Кристи, Съмърсет Моъм, известната египетска певица Ум Колтум, Джоузефин Бейкър (певица, танцьорка и актриса), Уинстън Чърчил, Ал Капоне, Хенри Мур (художник и скулптор), сър Монтгомъри и разбира се, Лорънс Дърел.

Хотел "Сесил"

Историята на хотел "Сесил"

Алберт Мецгер, еврейски бизнесмен от Елзас, с френско-египетски корени, пристига в Александрия в началото на XX век. През 1929 г. възлага на родения в Египет, също евреин, но с италиански корени, архитект Алесандро Лория да проектира хотел. Преди да се засели в Александрия през 1914 г., Алесандро Лория живее в Тоскана и Кайро. Изключително отдаден на работата си, според дъщеря му той работи по седем дни в седмицата, няма хобита. Въпреки че построеният от него хотел се превръща в най-значимата му и известна работа, Алесандро Лория проектира много други сгради в Александрия, като италианската болница, еврейската болница, Египетската национална банка, хотел "Лидо хаус" и някои от най-красивите сгради на източната част на александрийското пристанище.

Първоначално Алберт нарича хотела "Реджина палас", но по-малко от година по-късно сменя името на "Сесил", по подобие на най-големия хотел в Европа - хотел "Сесил" в Лондон, построен през 1890 г. През 30-те и 40-те години на XX век хотелът се превръща в най-бляскавия и популярен хотел в Александрия. След революцията в Египет през 1952 г. хотелът е национализиран, а пет години по-късно собствениците на хотела - семейство Мецгер, са изгонени от Египет, "само с два куфара" и със само седмица предизвестие. Причината за изгонването е, че след създаването на държавата Израел през 1948 г. и войните от 1948 г. и 1956 г., еврейският елит в Египет става нежелан, а отношението към него - враждебно. Семейство Мецгер се установява в Танзания, където купува нов хотел - хотел "Нова Африка" в Дар ес-Салам, който също е национализиран след революцията в Танзания през 1964 г. През 2007 г. след дълга и трудна съдебна битка, продължила половин век, собствеността върху хотела е върната на внучката на Алберт Мецгер - Патриша Мецгер, и двете й деца, които продължават да живеят в Танзания. Веднага след това тя продава хотела за неизвестна сума обратно на държавата. До 2014 г. хотел "Сесил" е част от веригата "Софител", с името хотел "Софител-Сесил", а от октомври 2014 г. става част от друга голяма хотелска верига - Щайгенбергер и в момента носи името хотел "Щайгенбергер Сесил".

Хотел "Сесил". Когато аз съм в Александрия, хотелът все още е част от веригата "Софител".

"Бе краткотраен чудният живот.
Но колко силен беше ароматът
на ложето, в което се прегръщахме,
на нежността, с която се обичахме.
"

Константинос Кавафис

Споменах в началото поета Константинос Кавафис. В четирилогията "Александрийски квартет" Кавафис е наричан "старият поет" и често се цитират негови стихове. Въпреки че е грък с британско гражданство, Кавафис е роден в богато семейство в Александрия през 1863 г. и прекарва в града по-голямата част от живота си. Смъртта също го застига в Александрия, точно на рождения му ден на 29 април, на 70-тия му рожден ден. Погребан е в гръцкото православно гробище. Поезията на Кавафис на български е преведена основно от поета и белетрист Стефан Гечев.

Входът на апартамента на Кавафис на улица "Шарм ел-Шейх" в Александрия

Отивам да видя и къщата, където Кавафис прекарва по-голямата част от живота си, и която се намира на 15 мин. пеша от хотел "Сесил", на 2-ия етаж в къща на улица "Шарм ел-Шейх". Къщата-музей (или по-точно апартаментът-музей) се състои от шест стаи, като две от стаите са така, както ги е оставил Кавафис. Могат да се видят част от вещите на поета - тетрадки, писма, ръкописи, както и книгите му, издадени на различни езици. Става ми мило, когато виждам на челно място българското издание на "Итака" и още една книга с поезия на български. По стените на всичките стаи има негови снимки и картини.

Книги с поезията на Кавафис, преведени на различни езици

Изданията в български превод

По стените във всички стаи има много снимки и картини

Домът на Кавафис

Домът на Кавафис

Тъй като през този ден съм на вълна книги и поети, решавам да отида и до новата библиотека в Александрия - т. нар. Библиотека Александрина. Както е известно, старата Александрийска библиотека е най-голямата библиотека на Античността. Основана е през III век пр.н.е., по времето на Птолемей II, и се превръща в най-големия по това време център на науката. Смята се, че в нея се съхраняват 700 хил. папируса със знание от всички областти на науката и литературата. За съжаление всички тези безценни документи са загубени с разрушаването на библиотеката, като за най-вероятна причина се смята пожар през 47-48 г. пр.н.е.

Съвременната Библиотека Александрина е открита на 23 април 2004 г. и е построена на предполгаемото място на старата библиотека на брега на Средиземно море. Идеята за възраждането на библиотека възниква още през 1974 г., но отнема време да се избере най-подходящият проект и изпълнител, и строителните работи започват през 1995 г. Библиотеката разполага с рафтове за 8 млн. книги, като основната читалня е с площ от 20 хил. кв.м, на единадесет каскадни нива. В комплекса има и конферентен център, четири музея, четири художествени галерии за временни изложби, 15 постоянни изложби, планетариум, лаборатория за възстановяване на ръкописи, кино. Също така в библиотеката са разположени и различни специализирани библиотеки: за хора със зрителни увреждания; за деца и младежи; за атласи и други видове карти; за редки книги; интернет база. Архитектурата на библиотеката е впечатляваща - главната читалня се намира под 32-метров стъклен покрив, наклонен към морето като слънчев часовник и с диаметър около 160 м. Колекциите в Библиотека Александрина са дарени от цял ​​свят. През 2010 г. библиотеката получава дарение от 500 хил. книги от Националната библиотека на Франция.

Пред Библиотека Александрина

Библиотека Александрина отвътре

Библиотека Александрина отвътре

Библиотеката разполага с рафтове за над 8 млн. книги

Библиотека Александрина отвътре

След посещението в библиотеката се връщам в хотела, където Нора, Йоханес и Нилс ме чакат. През деня са харесали ресторант на крайбрежната улица и отиваме да вечеряме там. 

Следващите дни прекарваме в разходки из града, плаж и разглеждане на музеи и архитектурни обекти.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Село Лисиците - изгубено в тишината

Родопското село Лисиците се намира на около 8 км от Кърджали, но до него може да се стигне само с лодка по язовир Студен кладенец или по най-дългия в България въжен мост.

Установяваме предварително, че за да отидем до въжения мост, който ще ни заведе до селото, е необходимо първо да стигнем до село Широко поле. От там трябва или да хванем влака, който минава веднъж на ден (само сутрин), до жп спирка Лисиците, или да вървим пеша до същата спирка, което отнема около 40 минути. Избираме втория вариант и оставяме колата в края на село Широко поле. Пътеката се движи успоредно на железопътната линия и разкрива чудесни гледки към язовир Студен кладенец. На места влиза в борова гора.

Елбрус - кавказкият исполин

Една седмица. Само толкова е времето, за което ще трябва да отидем до Русия, да изкачим най-високия връх в Европа - Елбрус (5642 м), да разгледаме все пак нещо извън планините, и разбира се, най-важното - да се върнем живи и здрави.

Храмът на богинята Хатхор в Дендера, Египет

За повечето посетители Египет е мястото на Великите пирамиди, на проклятието на фараоните и несметните богатства на най-прочутата гробница в света – тази на Тутанхамон (или както галено го наричат днес в Египет – царя Тут). Извън тези устойчиви клишета на съвременната масова представа за египетските древности и завладяващото очарование на Ориента, масовият турист не успява да научи и види много от тази страна. А освен с едни от най-древните паметници на цивилизацията, Египет се слави и с най-добре запазените храмове от времето на гръко-римския период. Макар и навсякъде из Средиземноморието да са запазени градежи и храмове от времето на Елинизма и Римската империя, единствено в Египет тези храмове са съхранени в такова прекрасно състояние. Това се дължи както на тяхното местоположение (някои от тези храмове са строени далеч на юг, на близо 900 км от съвременно Кайро, в самите подстъпи към сърцето на Африка), така и на това, че повечето са били засипани от сахарските пясъци и едва през…